Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало 2023 Брой 5 (31 януари 2023) В решителна схватка за бъдещето

В решителна схватка за бъдещето

Е-поща Печат PDF

За да бъде осъзната грандиозността на провежданата от Владимир Путин Голяма специална опреация, започнала на 24 фувруари м.г., която си постави за цел да изличи греховете и да изправи грешките на всички управлявали велика Русия след Сталин, би трябвало да надникнем в историята. Преди повече от 150 години, когато Карл Маркс публикува своя „Капитал“, мнозинството икономисти, вкл. и Фридрих Енгелс, възприемат свободната конкуренция при производството и търговията със стоки като „природен закон“. И твърде малко от тях обръщат внимание на извода на Маркс, че „конкуренцията поражда концентрация на производството на стоки и стимулирайки образуването на монополи“.

Първата организационна форма на монополите са картелите, които се появяват в края на 19 век. Тяхната цел е да поставят под контрол цените, на които стоките се продават, разорявайки по този начин производителите, не поканени в съответния картел. Така „царицатата“ на пазарната икономика – конкуренцията, се оказва, че не е свободна и здрава, че не формира свободен общ пазар, в който интересът на масовия потребител са преди високо високото качество и ниската цена. И че те са от решаващо значение! Интересното е, че в същото историческо време, банките, от обикновени кредитодатели и контрольори в разходването на средствата, осъзнават силата на парите в условията на разширено възпроизводство и започват настъпление към управлението на бизнеса, като поставят под своя все по-голяма и все по-пълна зависимост, промишления капитал.

Спектакълът на „спасителите“

В онзи исторически момент, а това е края на 19 и началото на 20 век, капитализмът преминава в своя най-висш стадии - империализма. Неговата главна отличителна черта от индустриалния капитализъм, е фактическото завземане или скритото овладяване на чужди територии чрез преврати, а и с войни. А в случаите, където „цветните революции“ или военните действия не помагат, изкуствено се предизвикват финансови кризи с инфлации и девалвации, така че парите да не стигат. И този изкуствен „недостиг“ е средството, с което се утвърждава силата и величието на „спасителите“ т.е. на финансовите властелини. В този чужд на нормалната човешка логика спектакъл, „разделението“ на труда е ясно: Великобритания и САЩ ръководят и предизвикват икономически и финансови кризи чрез срив на борсите, на цените на петрола, чрез вдигане на лихвите, с предизвикване на тотална неплатежоспособност и фалити на малкия и среден бизнес, а така също и на обикновените потребители.

В новото време, те, „изкючителните“, извеждат от своите страни екологически „мръсните“ и свързани с тежък физически труд производства; предоставят финансови и високотехнологически услуги на целия глобализиран свят, и поверяват управлението в отделните страни на техни местни „възпитаници“ – верни слуги. По този начин те държат в пълна и вечна зависимост своите нови колонии.

Откровението

Същински бисер, потвърждаващ тези мисли, е мнението на Сесил Джон Родс /1853-1902/ - английски индустриалец и политически деец, родоначалник на английската колониална експанзия в Южна Африка. Това откровение той изрича през 1895 г.:

„Вчера бях в лондонския Ист-Енд (работнически квартал) и посетих събрание на безработни. Когато чух техните дивашки крясъци: „Хляб! хляб!“ аз, размишлявайки върху видяното, се убедих напълно във важността на империализма... Моята заветна идея за решаване на социалния въпрос за да спасим 40-милионното население на Обединеното Кралство от убийствена гражданска война е ние ,колониалните политици, да положим усилия да завладеем нови земи, където да изпратим излишното наше население, да придобием нови територии, където да продаваме стоките на нашите фабрики и рудници. Империята, аз винаги съм го казвал , е решение на въпроса за пълния стомах! Ако вие не искате гражданска война ,трябва да станете империалисти!“

Това е началото.

През 1757 г. Обединеното кралство започва да управлява Индия. След сто години Индия става английска колония и продължава да е такава в течение на 90 години. Индия получава своята независимост през 1947 г. Когато англичаните започват да управляват страната, нейният брутен вътрешен продукт е бил 24 % от световния! В края на колониалното робство на Индия той е малко повече от 4%. Как тази огромна страна е загубила икономиката си?

Това става с наложеното от метрополията „ноу хау“. Внесеният отвън икономически механизъм, който твърде много напомня на програмата „Ран-Ът“ за България в наши дни, ограничава до минимум всяко национално производство. Стимулира се единствено добива на суровини, които в огромни количества се изнасят в метрополията. Производствата са сведени до ишлеме, а необходимите потребителски стоки се внасят от метрополията по фиксирани цени. Получава се ясен и бляскав за нея краен резултат!

Провокираното избухване на Първата и особено на Втората световни войни, са крайните и жестоки форми за завладяване на нови пазари и най-вече пореден опит за присвояване на енергийни ресурси, на полезни и редки природни изкопаеми. Целта е непроменима - недрата на необятната Русия! Замисълът е от векове, но Октомврийската революция, стоманената воля и прозорливост на Сталин, стават непреодолима пречка за този план. И той не успеява.

За да извадят „горещи кестени от огъня“, какъвто е сега случаят с Украйна, след Първата световна война са „впрегнати“ дисциплинираните и мечтаещи за регионален реванш и господство Германия и Япония. Но те така и не се справят със задачата. Съблазънта и сатанинските изкушения обаче са неизтребими и вечни.

Задействан е „Разцепващия фактор“ на Алън Дълес, а и с икономическата реформа в Съветския съюз от 1961 г., както и със съгласието през 1975 г. да се свика в Хелзинки т.нар. Конференция за сигурност и сътрудничество в Европа, „вълкът, предрешен като агне влиза в кошарата“. И крепостта бе превзета отвътре.

През март 1989 г. служителят в Държавния департамент на САЩ, понастоящем професор в Станфорския университет Франсис Фукуяма, пророчески възвестява

края на световната история

Според новата мантра, всички антагонистични противоречия са преодолени, няма вече воюващи идеологии, а следователно и страни, които да заделят голяма част от бюджетните си средства за оръжие и специална подготовка на редовните си армии и резерва. Еуфорията е неописуема: раздават се медали „За Победата в Студената война“, масово се унищожават самолети, ракети и танкове; подписват се договори за неразпространение на ядреното оръжие, за съкращаване на различните видове носители и бойни глави на ракети; разпуснат е Варшавския договор, драстично се намалява числеността на въоръжените сили. Това не се отнася до САЩ. Хегемонът запазва 200-те военни бази по света и ежегодно увеличава своя военен бюджет. Запазено е и НАТО, по-скоро като оръжие за психологически натиск и главно като средство за подчинение на Германия. В същото време, изследвания от Маркс капитализъм, метаморфозно се видоизменя. И се превръща в система за колониално подтисничество и финансово удушаване. „Изключителните“ англосаксонци, методично и по план, организирано и настойчиво, превземат една по една страните от бившия соцлагер, в т.ч. и РФ. Днес, след 33 години живот в мъка и разруха, вероятно навлизаме в последния, завършващ етап от живота на световния хегемон който, за да спаси себе си, просто удушава европейските си „съюзници“ и сателити!

Военният сблъсък в Украйна все още не е прераснал в световен военен конфликт, но САЩ и Великобритания, вече наченаха процеса на икономическото „изчегъртване“ на своите съюзници. Съдействащи фактори за това, се оказаха: краят на евтините енергоносители от Русия, което прави неконкуртноспособни икономиките им на външните пазари; слабеещата европейска валута, която постепенно губи позиции на световна резервна валута; приемането на Закона за стимулиране на американския бизнес чрез дотиране на цените на енергоносителите; изпразването на складовете от въоражението, изпращано в Украйна. И като следствие на всичко това - закупуване на американско оръжие по монополно високи цени! Но най-важният фактор в този процес остава двусмисленото положение на ЕС, който няма своя армия, а само разположени в отделни страни американски военни бази, командвани от САЩ. Твърде показателен в това отношение е опитът за преврат през юли 2016 г. в Турция, в който бяха използвани самолети от базата „Инджерлик“.

За трагикомичното състояние на българската армия не е необходимо да говорим, защото и така всичко ясно. Интерес представлява обаче,

армията на обединена Германия.

Въоръжените сили на социалистическа ГДР бяха някога най-силно подготвената и мотивирана армия в рамките на Варшавския договор. След Съветската армия. Днес, Бундесверът на Германия, наследник на една от най-добрите допреди няколко десетилетия армии в Европа, тихо и спокойно върви към своята кончина. През 2011 г., когато за министър на отбраната на ФРГ е назначена личната приятелка на Ангела Меркел, боронеса Урсула фон дер Лайен, гинеколог по професия и образование, доверието на германските граждани във въоръжените сили на страната е 53%. В края на нейното министерстване то е вече 45%! Концепцията за отбранителната стратегия на Бундесвера на ФРГ, е изграждане на „неголяма компактна армия“, способна да подкрепя съюзниците от Алианса, при мироопазващи регионални мисии.

След 2010 г. срокът за отбиване на редовната военна служба се определя на шест месеца. В последствие поради това, е констатирана огромна разлика между подготовката на наборниците и на наетите военнослужащи по договор. Числеността на армията през 2022 г., е 183 хиляди, от които 80 хиляди са граждански лица. В това число влизат и 20-те хиляди пенсионери, нежелащи да подновят договорите си, но които принудително са държани на служба, при което германската държава заплаща огромни неустойки.

През 2011 г., при проверка на боеготовността на националните армии на страните-членки на НАТО, ФРГ е показала готовност да представи за участие само седем хиляди войници, успешно преминали тестовете за теоретични знания по дадена специалност, които изпълняват всички полигонни изисквания, предложени от Европейската отбранителна Агенция. Франция, която не призовава младежи на редовна военна служба, е представила 30 хиляди боеспособни войника, а Великобритания – 25 хиляди. Този преглед навремето предизвика скандал в немското общество. Тъкмо тогава за министър е назначена за първи път жена - Урсула фон дер Лайен. На нея й е поставена задачата рязко да повиши боеготовността на Бундесвера, в рамките на съкратен военен бюджет и да се премине към доброволен принцип на окомплектоване на армията. Социологическите проучвания показват обаче, че девет от десет интервюирани младежи на възраст между 20 и 40 години считат военната служба за безполезно губене на време. В резултат, „реформата“ приема качеството на „реорганизация“, а министър фон дер Лайен предлага системата на въоръжените сили да стане „най-привлекателния работодател“. Преведено, това означава да бъдат „изсипани“ пари и социални помощи в огромни размери и да се „оптимизират“ поръчките към ВПК за нови въоръжения.

Така в немската армия, за пръв път в нейната история, се въвежда нормиран работен ден. Войниците са приравнени към гражданските служители и работят при условията на 41-часова работна седмица. Доволствието на един войник, за един ден, е установено на 60 евро; социалните гаранции се увеличават, а известната със своя ред и аскетизъм „пруска казарма“ се заменя с уютни апартаментчета и всевъзможни удобства и глезотии. Асоциацията на войните от запаса към Бундсфера, чрез своя председател Андре Вюстнер, редовно запознава обществеността с ниската бойна готовност на видовете и родове войски; с провала на снабдяването на армията с нови въоръжения; с тяхното постоянно оскъпяване и ниско качество. По някои позиции, например, ударните хеликоптери, танкове и бронирани машини, изоставането е от седем до десет години! Две трети от артилерийските самоходни оръдия не са в състояние да излязат от постоянните си местостоянки; половината от БТР-ите „Вохеr“ и изтребителите „Tornado“ са неизправни... В добро бойно състояние са само 100 от 250 танка „Леопард 2“! По данни на немската преса, ученията на НАТО през миналата година са показали, че армията е недоокомплектована с тежка техника между 70-75%, че твърде много от техниката е остаряла модификация и с много неизправности; че слаба е квалификацията на ремонтните подразделения. И когато по време на въпросните учения всичките 18 силно рекламирани бойни машини на пехотата (БМП) „Пума“ излизат от строя и този факт става публично достояние, последва пренебрежителна критика дори в прибалтийските средства за масова информация.

Неотдавна вестник „Die Welt“ съобщи, че запасите от бойни ракети и снаряди на Бундесвера ще стигнат едва за една непълна седмица и то при боеве с ниска интензивност. При боеве със средна интензивност – само за две денонощия! А снарядите с калибър 155-мм, са останали в нищожно малки количества, след изпращането на голяма част от тях в Украйна.

За да е в такова плачевно състояние армията, вероятно Германия или е принудена, или наивно разчита на американското ядрено оръжие на своята територия. Ако е така, това би било твърде безотговорно като се има предвид че руските ракети вече много бързо стигат Североамериканската територия, включително и през Северния полюс.

В бюджета си за 2023 г. ФРГ е заделила 100 миларда евро за ново оборудване и повишаване на собствената си боеготовност, което я прави страна с най-големия военен бюджет в Европа. Подписан е и договор за доставка през 2027 г. на 35 американски изстребителя F-35 всеки от които струва по 200 млн.евро.

За да получат читателите реална представа за военните възможности на отделните страни, потенциални противници в Украйна, предлагаме данни за

рейтинг на военната мощ.

Според индекса Global Firepower (GFP) за 2022 г., обединяващ над 50 различни критерия, без ядреното оръжие:

На първо място са САЩ с 0,0453; на 2 – РФ с 0,0501; на 7-о място е- Франция с 0,1283; на 8-о място - Великобритания с 0,1382; на 11-о - Италия с 0,1801; на 13-о - Турция с 0,1961; на 16-о - Германия с 0,2322; на 22-о - Украйна - с 0,3661; на 24-о - Полша - с 0,4179;

Рейтинг на страните по количество танкове за 2022 г.:

Първо място - Русия с 12 420 танка; на 2-о - САЩ с 6612; на 13-о - Украина - с 2596; на 36-о - Франция с 406; на 55-о - Германия с 286 танка; на 58-о - Великобритания с 277; на 105-о е Нидерландия - с 18;

Рейтинг за количеството бойни ядрени глави:

На първо място - Русия с 7000 бойни глави ; на 2-о - САЩ с 6800; на 3-о - Франция с 300; на 4-о - Китай с 270; на 5-о - Великобритания с 215; на 6-о - Пакистан с 130-140; на 7-о - Индия с 120-130; на 8-о - Израел с 80; на 9-о - КНДР с 10 - 60;

Всичко изложено дотук, отново и отново показва, че

светът е навлязал в качествено нов етап.

Европа вече е попаднала в колониална зависимост от САЩ по същия начин, по който тя бе „машата“, чрез която бившите соцстрани и СССР реално се превърнаха в колонии на англасаксонците. Мантрата тогава бе: „Влезте в НАТО, за да станете членове на ЕС и да живеете като европейци!“. Народът се зарадва, повярва, но го излъгаха!

През 90-те години на миналия век имаше български ръководители, които се обръщаха към руското правителство с молба да се застъпи пред американците, да не ни притискат да влизаме във военен съюз. Идеята бе България да остане неутрална. Някои от високопоставените руски приятели на България се мъчеха да помогнат, но те не бяха включени в общия руски проамерикански политически хор. Сега мнозина руснаци твърдят: „братушките ни предадоха“! И забравят, че и Горбачов, и Елцин първи ни предадоха. И го направиха, въпреки че бяхме членове на Варшавския договор и на СИВ! Разбира се, те най-напред предадоха Русия! По този начин бе постигнато и немислимото: България и Русия днес са неприятелски страни! Най-голяма заслуга след Горбачов и Елцин за това, имат българските компрадори от т.нар. политически елит, които дори се гордеят с постигнатото! Чувствата на мнозинството от народа обаче са известни и доказани. Потвърдени са и от множество анкети и проучвания. Но малцина от българите се борят активно срещу статуквото, което ги унищожава. Повечето живеят с надежда, че и тази гримаса на историята ще отмине - като лош сън. И ще се забрави. Не знаят обаче, че нищо няма да бъде вече „както при дядо“! След време със сигурност горчиво ще съжаляват за трагичните последици, които ги застигат. И тях, и колонизаторите.

Както и преди стотици години, временните победители не четат историята и нямат и представа за тайните на загадъчната руска душа. Онези българи, които десетки години, по един или друг повод, отблизо са наблюдавали руските хора и познават ценностите, които са ги формирали като народ, чели са руските класици, знаят че руският човек може да жертва всякакви материални блага, но никога и никому няма да позволи да се докосне до православната му вяра, до неговите нравствени устои и традиции. И че най-висша добродетел за него е любовта към Родината, към земята на Русия, в която неговите предци са затрупвали с телата си, ако е трябвало, всеки нашественик, всеки завоевател, колкото и страховита сила той да е обладавал.

Те са се биели на живот и смърт с тевтонци и шведи, с поляци и литовци, с французи и немци, биели са се срещу всеки, който с настървение е искал да бърка в душите им и са пречупвали всяка алчна ръка. Православниият руски човек, при никави условия и никога не е допускал чужди посегателства и няма и сега да ги допусне. „Не в силе Бог, а в правде!“, е неговият кодекс на честта. И затова всеки роб и угнетен е обръщал очи с надежда към Русия.

Сега колективният Запад, начело със САЩ, фанатично се опитва чрез всевъзможни джендърни дивотии, да разруши всяка ценност, всяка руска традиция. На особен прицел е патриархалното руско семейство. Чрез сатанински изкушения, лъстиви обещания и много пари, той се опитва да купува мозъци, да разделя хора, да ги противопоставя и да ги хвърля във взаимно изтребление. За съжаление в това отношение успя да противопостави братските народи на Украйна и Русия. Поради специфичния етнически и верски състав на народа на Украйна, неговата политика успява, макар и временно. Сред народите на Руската федерация обаче подобни напъни няма да успеят! Защото в единно цяло там са и православни, и мюсюлмани, и будисти и много евреи, които вярват на Путин и подкрепят неговата борба!

Това е същността на голямата и специална операция на Владимир Владимирович, на която той е посветил живота си! Неговата мисия е да спаси човечеството от сатанизма, от злото, от лъжата и лицемерието, от униженията и надменността, от власттта на парите и от правото на силния! И това е битка на живот и смърт!

Тази истина напълно се осъзнава и от властелините на света. Те знаят, че Русия е била и е, единственият защитник на правдата. И от сто и петедест години те треперят от страх кога могъщата и велика северна лавина ще тръгне и ще помете всичкото зло по пътя си. За да настъпи светлина, за да възтържествува доброто и човечеството да тръгне по Пътя предначертан от Твореца и завещан ни от Спасителя!

Този Път днес проправят, тук и сега, волята на Владимир Путин и великата самопожертвувателност на народа на Русия!

 

 

 

Още по темата