„Земетресението е природно бедствие, а АКP (Партията на справедливостта и развитието на Реджеп Тайип Ердоган, която е на власт в Турция от 2002 г., б.р.) e политическо бедствие“, написа Орхан Угуроглу във вестник „Йеничагъ“ (17.02.2023.). В турските вестници могат да се видят и заглавия, и оценки, че земетресенията се превръщат в бедствия, благодарение на невежеството, нехайството и алчността на управляващите. Както и на приближените им строителни фирми. Истинска верига от нехайства, довела до поредната национална трагедия.
Мащабните разследвания, започнали след фаталния земетръс разкриха още една тъмна страна на строителния бум в Турция при управлението на Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието. А именно, че вместо речен пясък, е бил използван морски. Че вместо арматурно желязо, в бетона е слагано съвсем неподходящо такова. И като капак на всичко, че строителството и строителният контрол са се преплели взаимно, като шефовете на фирмите за строителен контрол се оказват и собственици на строителни фирми. Всичко това, с надеждата измамата да не се разкрие никога. Но, както написа Дидем Йозел Тюмер във вестник „Миллиет“ (13.02.2023): „Казват, че морето не горяло, но се оказа, че и морето се е запалило“. Към 17.02.2023 г. броят на жертвите на земетресението само в Турция възлезе на 38 044, а както твърди проф.д-р Йовгюн Ахмет Ерджан: „90-100 хиляди души са още под развалините“. И както би станало у нас, никой от властимащите не поема отговорността, нито пък подава оставка. Обратното, въведена беше забрана за ползването на Туитър над определен лимит, както и заплаха със съдебна разправа с разпространителите на критични и „демобилизиращи“ информации и оценки. Когато хиляди чакат спасение под развалините, властта в лицето на президента Ердоган, се опитва да замаже очите на живите с обещания за изграждане на 30 000 жилища за една година. Обяснението е просто: на 14 май ще се проведат президентски избори. Разбира се, има спорове дали изборите да не се отложат, но според Конституцията това трябва да реши Меджлисът и то ако Турция е във война.
Така че мъките по разчистването на срутените градове и села ще продължат, но строителите ще бъдат гледани под лупа за нови пропуски, икономии, измами и нехайства. Най-вероятно и на „демократичния“ Запад ще му омръзне да изпраща помощи на Турция и Сирия, за да ги пренасочи към Украйна. Впрочем, когато България се похвали, че първа е поставила пред ЕС въпроса за оказването на хуманитарна помощ на Сирия, един „експерт“ по сирийските въпроси със странното име Руслан Трад, възрази от телевизионния екран, че това щяло да означава подпомагане на режима на Башар Асад. Ерго, по-добре е 20 милиона сирийци от контролираната от Дамаск част от Сирия да измрат, за да живеят само „бунтовниците“ от Северна Сирия. Страшен хуманизъм, няма що! Предполагам, че на същия акъл са и Нидал Алгафари и Мохамед Халаф, които не пропускат случай да се проявят на медийния фронт срещу Асад… Те по правило са и яростни поддръжници на режима в Киев.
Обаче един друг върл „путинофоб“, българинът по произход Христо Грозев, бе подложен на нечувано оскърбление, когато британската полиция му забрани да присъства заедно със семейството си на церемонията за филмовите награди БАФТА. Филмът му „Навални“ явно не е впечатлил британците, щом го обявиха за опасност за националната сигурност. И „разследващият“ журналист, който се оплакваше от включването му в списъка на издирваните от руското МВР лица, дори от съображения за сигурност се пресели от Австрия в САЩ, се оказа нежелан в Обединеното Кралство. Черна неблагодарност към автора на документалния пасквил „Навални“, с който ще участва на „Оскарите“, или заслужен край на един обикновен наемник?
А страната, в която се е родил, но в която не мисли да се връща, се готви за поредните предсрочни парламентарни избори на 2 април 2023 г. За участие в изборите се регистрираха 16 партии и 7 коалиции, за някои от които важи изразът „от кол и въже събрани“. Докопат ли се до властта, те се превръщат в истинско политическо бедствие за страната. Което, за нещастие, трае по-дълго и е по-разрушително от природните катаклизми. В българския приказен фолклор често се говори за триглава ламя или триглав змей, та когато човек види коалиции от три субекта, тръпки го побиват. Коалицията на промяната, съставена от ПП и ДБ също е триглава: ПП, ДСБ и „Да, България!“. Триглава е и коалицията „БСП за България“. Триглава ще бъде и негласната коалиция на ГЕРБ-СДС с ДПС. „Хартиената коалиция“, трансформирана в „Коалиция „Магнитски“ също е тричленна, както и „Партията на войната“. Виж, коалицията „Левицата“, е с повече от три глави. От ИТН се отцепи коалиция „Заедно“, начело с бившия председател на НС Ива Митева и Любомир Каримански. Но и тя може да се разцепи. Както пише Чудомир за ситуацията в Сливен някога: „Само радикалите още не са се разцепили, понеже затова са нужни поне двама души“. И всичките тези търсачи на славата и келепира се състезават за гласовете на 2,5 млн. избиратели. Голямо шарлатанстване ще падне, щом съпредседателят на ПП Кирил Петков прогнозира, че коалицията ПП-ДБ ще спечели над 130 депутатски места. Мечтите и сънищата са безплатни, а социолозите засега й отреждат само леко предимство пред ГЕРБ.Но дори първите в класацията няма да могат да доближат заветните 121 места в 49-то НС и да управляват самостоятелно. А пък партиите, с изключение на „Български възход“, не демонстрират и никакво желание за сътрудничество с други партии и коалиции. Единни са само в неприязънта си към президента Радев и служебното правителство. Президентът, санким, бил узурпирал властта; служебното правителство било оставило страната без бюджет, отклонявало се от евроатлантическата ориентация, която сме били поели в края на 90-те години на миналия век. И така нататък, и така нататък... По тяхната логика президентът Радев би трябвало да хвърли властта на улицата. Понеже не го прави, от ДБ ще му искат импийчмънта. „Тях, глупаците, казва Шолоховият дядо Щукар, никой не ги сее, сами се разсяват, като окапали житни зърна“.
Неотдавна по време на международната конференция на тема „Политиката на ускорено разширяване на ЕС към Западните Балкани“, еврокомисарят по разширяването Оливер Вархейт предизвикал бурен скандал сред участниците. Ядосан от критичните въпроси, забравяйки че микрофонът е включен, той измърморил: „Още колко глупаци има?“. На това френският евродепутат Валери Айeр отговорил иронично: „Глупаците поне знаят кога микрофонът е включен. Това ги отличава от големите глупаци“. („Миллиет“, 16.02.2023).
Към големите глупаци може да се прибавят и някои държавни глави, които нареждат с ракети за 400 000 долара да се обстрелват балони за по 12 долара, обявявайки ги за шпионски и застрашаващи националната сигурност. Това прави, например, американският президент Джо Байдън, чийто личен лекар Кевин О’Конър го обяви за „годен за служба“. Сиреч, може да се кандидатира за още един президентски мандат. Ерго, ще може още четири години да си доспива на международните форуми. Упорито стреля по балони с ракети и украинският президент Володимир Зеленски. Стреляй, Украйна, Западът плаща! А пък Латвия ще дарява на Украйна коли, конфискувани от пияни шофьори… Пред такава „щедрост“ можем само да замълчим!
