С фотоволтаици, ядливи насекоми и без независима енергетика – Родината ни е обречена...
След високопарните и иронични определения на Русия като „бензиностанция с ракети“, направени от Просто Кирчо, неочаквано се оказа, че Европейският съюз и страните от Африка и Южна Америка са разчитали да купуват от „бензиностанцията“ доста жизнено потребни стоки като зърно, стомана, азотни торове, въглища, обогатен уран за АЕЦ и изкуствен каучук за производителите на гуми.
Изглежда това е истинската причина повече от 100 страни да не искат да чуят за санкции срещу Русия, а в някои от тях, в Африка например, посрещнаха външния министър на „агресора“, развявайки руски знамена.
Тази зима се случи топла, но следващата едва ли ще е същата. Без евтин природен газ всичко ще поскъпва. Един след друг спират торовите заводи в Европа, обричайки страните от ЕС на по-ниски добиви в земеделието.
Глобалистите от „дълбоката държава” не мирясват. Печалбите на транс националните компании (ТНК) от ваксините срещу COVID, спешно одобрени в нарушение на правилата на Добрата производствена практика (GMP) са огромни, но едва ли ще се повторят в същия размер. Пример за това са българските граждани, за ваксиниране на които ТНК, държавата закупи 20 млн дози, а те употребиха само 2-3 млн. Но можете да бъдете сигурни, че не след дълго авторите на ваксините ще получат нобелови награди, така както ги получиха Ал Гор и „откривателите“ на озоновата дупка.
„Климатични вещици” (Кристалина Георгиева, Крисиан Лагард и Урсула фон дер Лайен) продължават да мътят главите на европейските граждани, че т.нар. ветроенергийни източници (ВЕИ), са призвани да заменят изкопаемите горива. Парижкото споразумение (2015 г.) се оказва научна фантастика, но ограниченията, които то налага са толкова абсурдни (виж казуса с ТЕЦ 1, 2 и 3 на „Мариците“), че цената на тока от фотоволтаиците ще започне да става сравнима с тази от ТЕЦ и АЕЦ.
Войната в Украйна показа, че очевидно „зелената” сделка отива към провал. Тя просто няма близко бъдеще. В търсене на нови лесни печалби в ЕС се прие (3.01.2023 г.) Регламент за разрешаване на производството на „нови храни“ т.е. на ядливи инсекти. За да се купуват новите храни трябва да започне дискредитиране на „старите“ и по-специално тези, получавани с животновъдството. На пръв поглед аргументите на „зелените“ са железни:
• За натрупване на 1 кг маса ядливите инсекти се нуждаят от 2 кг храна, което е 4 пъти по-малко от храната, консумирана от говедата;
• В момента селското стопанство консумира 70% от сладката вода на планетата. Ако за една крава са необходими 630 куб.м. вода, то за същата маса червеи – само 0.003 куб.м.;
• Говедата на всичко отгоре отделят с газовете си 43% метан, 29% азотни оксиди и 27 % въглероден диоксид т.е. те увреждат околната среда.
Ерго: „Да се поощрява развъждането на ядливи насекоми!“ – казват „зелените грантаджии”. Демографският взрив увеличи населението на Земята от 2.5 млрд след Втората световна война (ВСВ) на 8 млрд през 2020 г. През 2050 г. то ще достигне 10 млрд жители. Гладът за животински белтъци ще става все по-голям, а цената на пържолите, яйцата и кюфтетата неизбежно ще нараства.
Консумацията на насекоми не е нещо ново. Кухните на всички континенти, с изключение на християнска Европа, имат традиции в това отношение. От 2000 вида ядливи насекоми най-вкусни и най-рентабилни за развъждане се оказват десетина: блатен и биволски червей, индийски и домашен щурец, мигриращ скакалец и др. Според „зелените” те съдържат достатъчно протеини (20-70%), аминокиселини (46-96%), есенциални мастни киселини (8.5-27%), както и полезни метали (Са, Zn, Cu, Mn). Птиците ги ядат без проблеми. Значи същото могат да практикуват и... хората, които ядат птиците! При това ще пестят вода, фуражи и ще опазват околната среда.
Наглед всичко е логично и погледнато стратегически, дори приемливо. Този който изразява друго мнение може да бъде заклеймен като противник на евроатлантическия избор на България и на зелената енергетика в ЕС.
А сега накъде?
Насекоми в храната употребяват предимно народите от тропическите страни. Там има климат с високи температури и влага (мусонна), осигуряващи лесното им възпроизвеждане. Тези страни станаха гъсто населени: (в Африка - 1.4 млрд), в Азия (Китай - 1.4 млрд, Индия - 1.4 млрд), а добиви на ориз и пшеница (600 кг/дка), каквито имаме в България, са немислими. На планетата днес гладуват 1 милиард жители. За тези хора повече ядливи насекоми са дар божи.
За европейски страни с високопродуктивно селско стопанство, обаче, може да се разсъждава и по друг начин.
„Кивитата” в Нова Зеландия отглеждат 30 млн крави и 60 млн овце. Зайците и сърните не са защитени от закона и всеки регистриран ловец може да ги отстрелва без ограничения. Ако на някой от тях му предложите да си набавя протеини от насекоми вместо от телешки стек, той ще ви изгледа с нескривано недоумение и пренебрежение.
Същото биха направили и българите преди 35 години, когато отглеждаха 2 млн крави и биволи, и над 8 млн овце, особено пък ако такова предложение постъпеше около Великден и Гергьовден. Просто нямаше пресечна точка между хранителните вериги на ядливите насекоми и хората.
Българите, за разлика от „кивитата”, разрушиха лековерно едрото си селско стопанство, което беше постоянен пример за развиващите се страни. Бяхме първи по износ на цигари и червено вино,втори по износ на домати. Връщането на земята в реални граници се оказа безумна стъпка, която ликвидира българското село като голям производител на храни. Останахме със 100 000 крави и около 1 млн овце. Кашкавалът стана 30 лв./кг. Половината от месото е вносно. Това престъпление трябва да тежи на съвестта на опозицията във 7-то ВНС (1991 г.) и като цяло на първото правителство на Съюза на демократичните сили. Показателно е, че юристът и кандидат за президент Велко Вълканов, известен с умерените си възгледи, заяви на всеослушание, че „ако трябва да се въведе временно изпълнението на смъртно наказание, то първите присъди трябва да бъдат за Жельо Желев и Филип Димитров.“
На страна с провалено животновъдство и зеленчукопроизводство, може с основание да се предложи въвеждане на протеини в храната от насекоми със залъгването, че цената им ще бъде много по-привлекателна и без вредните транс-мазнини.
За съжаление българите нямат в момента икономически аргументи за отхвърляне на това предложение на Европейската комисия. Те могат да изтъкнат на „климатичната вещица“ Урсула фон дер Лайен само религиозни, етични, културни и психологически причини за отказ. Със сигурност натискът от страна на ЕК ще бъде толкова силен, че възможните рискове за здравето (наличие на алергени, на тежки метали (Сd, Hg и Арсен), на патогени (Салмонела, Стафилококусауреус) няма да са достатъчни. Винаги ще се намерят продажни политици като Соломон Паси и Меглена Кунева, които ще дадат гласа си за щурци и брашнени червеи в хляба ни, така както горепосочените евроатлантици го дадоха за преждевременното спиране на 3-ти и 4-ти блокове на АЕЦ „Козлодуй“ и за „диверсифициране“ на ядреното гориво с нестандартно, произвеждано от пропадналата компания „Уестинхауз“ (САЩ).
Има ли изход от предстоящата гавра с европейците, второ качество на Балканите? С този политически елит, боя се, че изход няма. Нов политически елит може да се появи само след Държавен (не Народен) съд, временно въвеждане на смъртното наказание (вкл. и за голяма корупция), и промяна на пропорционалната избирателна система. България се нуждае от политици, които да могат да казват на ЕС и НАТО „Не“, така както го казват унгарци, сърби, поляци. Такъв обрат може да извърши само без създаването на Единен Национален фронт!
А оздравяване на икономиката може да започне много по-лесно със следните няколко мерки:
• премахване на плоския данък;
• задължаване на арендаторите, производители на зърно, да отглеждат определен брой животни за месо и мляко (напр. за 50 000 дка - 200 крави);
• забрана за продажба на селскостопанска земя на чужденци и национализиране на незаконно изкупената земя;
• защитни мита за българските производители.
Както казват някои икономисти, България е близо до точката на бифуркация (раздвоен - point оfnoreturn). Както виждате от английския термин, премине ли се тази точка – връщане няма. С фотоволтаици и ядливи насекоми и без независима енергетика – Родината ни е обречена. С нашето традиционно земеделие, зеленчукопроизводство, овощарство и лозарство, обаче, ще можем доказваме на европейците, които мезят с щурци и скакалци, прегърнали призива на Жан Жак Русо „Назад към природата!“ (ReturntoNature), нашето гордо и презрително: „Наздраве! Дето е текло, пак ще тече!”
