През седмицата се случи едва ли не чудо! За първи път от 33 години установих с изненада, че с Александър Йорданов, Вежди Рашидов, а и с Недялко Недялков сме можели да мислим и да гледаме в една посока - почти единодушно и единосъщно! И да си призная, стана ми обидно, задето някой бе смутил безхаберието в самото негово леговище. И бе дал накъсо електрическата верига на тревогата, чиито знаци и сигнали не са слизали от страниците на „Зора“ и „Нова Зора“.
„Днес е голям ден за българската демокрация!“, бе една от култовите фрази, с които Големият Ал етекираше през годините всяка пробойна в крепостната стена на българската държавност. И аз не го оставях незачетен. Е, дочакахме и този ден с откровенията на Джим О’Брайан, и сега сме квит.
И Недялко Недялков, трябва да призная, е прав, когато обобщава, че и България, и Бойко Борисов приключват в часа, в който треторазрядният чиновник на Държавния департамент сведе ултимативно волята си за дневния ред на българския политически живот.
Най-красноречив в своето възмущение, обаче, бе самият бивш председател на 48-то НС Вежди Рашидов: „Столът ми е свободен, да заповяда!“ - заяви той, с което постави точката върху „И“-то и картинно опредмети унижението на българската дъжава, причинено от посланията на чиновника на Държавния департамент.
Погледнато по-широко, на О’Брайан няма за какво особено да му се сърдим. И можем само да се радваме, че все пак не носеше със себе си и камшик. В ДД като нищо биха му предоставили и такива прерогативи. Знае ли някой с какво ще свърши наказанието за туземците, когатоколонизаторът е гневен?
Както и да е. Нещата вървят от година на година, от зле към още по-зле. По-рано, когато трябваше да бъде изобразяван демократичният дух на Америка и все още се забелязваха признаци за достойнство в държавата, тук са пристигали и самият президент на САЩ, и вицепрезиденти. Идвали са и държавни, и заместник държавни секретари, и сенатори, макар и с булдозерни характеристики като Джон Маккейн, светла му памет. В метрополията обаче изглежда вече са преценили, че чак такъв ихтибар за туземците в България не си струва да се прави. Стига й и някой повярвал в своята могъществена мисия - посланик, или пък пратеник, издънка на клетите ни по участ братя ирландци.
Някога дядо ми все ме поучаваше: „И да запомниш, казва, най-боли, когато те ритне бос циганин!“ И изглежда ще да е бил напълно прав. Защото и Иван Гешев няма власт да подведе Джим О’Брайан под отговорност за обида на българската национална чест. Други над него и да разбират това, нямат желание да го направят.
Впрочем, приглушеният сарказъм на доц. Валентин Вацев в разговора му с Даниела Големинова, който поместваме без съкращения, допълва горчивото ни чувство за безгласна „локална сила“.
