Преди 1989 г. насила ни натрапваха съветската пропаганда, култура, начин на живот. Дори в петъците ни задължаваха да гледаме съветска телевизия. Всеки пионер и комсомолец беше длъжен поне веднъж да виси пред разни бетонни, грозни паметници на съветската армия поне за няколко часа. А новобрачните двойки си оставяха там букетите... И руският език и литература бяха задължителни в училище. Подигравахме се на съветските туристи, които винаги се движеха в групи, жените - с басмени рокли, мъжете - с костюми и сандали на бос крак...
Английският език беше презиран, а американската музика - направо забранена. Без никакви логични обяснения и разумни доводи. Някой много го беше страх от рок енд рола и от джаза!
Аз тогава отказвах да уча руски, и не пропусках да запиша новия албум на Айрън мейдън или Мотлей крю. Използвах всяка възможност да говоря английски и да гледам филм с Джесика Ланг и Сам Шепърд.
40 години по-късно стигнахме до там да сваляме постановки, ако музиката е на Чайковски или текстът - на Пушкин. Без английски забрави да си намериш свестна работа или да завършиш университет. Стигнахме до там, че да подменяме българските думи - вече не започваме, а инициираме, куролацията се вихри с бесни темпове и дори 2-годишните разпознават логото на ресторанта с най-скапаната храна в света.
Аз сега гледам предимно съветски и руски филми, ходя в руски църкви и тайно следя забранената у нас руска телевизия... Защото същите онези, които през 89‘ анатемосваха американската култура и английски език, същите, че и децата им, сега врещят против всичко руско и страх ги тресе от Русия.
Не съм историк, въпреки, че обичам историята, но съм за справедливостта. В природата трябва да има равновесие!
Няма да давам оценка на паметника на съветската армия, която е освободила Европа и света от фашизма, и без която сега България щеше да свършва при Пловдив и на 50 км. от София. И доколкото ми е известно, не е убила нито един българин, но рамо до рамо се е сражавала с българския войник до Берлин. Няма и да повдигам въпроса защо в Англия няма нито един разрушен паметник, въпреки, че англетата имат много от какво да се срамуват. Но, ме гложди мисълта, като сме тръгнали да премахваме паметници на окупатори и злодеи, що ще паметникът на американските летци, бомбандирали клета България и убили 4208 българи, в центъра на София?
Малко фактология:
В следствие бомбандировките броят на загиналите мирни жители е 4208 души, а на тежко ранените - 4744 (мнозина от тях впоследствие са починали), или общо близо 9000 българи!
В София са разрушени 12 657 жилищни сгради и граждански обекти - болници, приюти, библиотеки, театри, църкви и синагоги. Същото се случва в Драгоман, Враца, Карлово, Кюстендил, Русе и още 180 населени места в тогавашните граници на страната.
Десетки хиляди хора остават на улицата през най-мразовитите дни на годината, защото най-значимите бомбардировки са извършени именно през зимните месеци. Но най-големият цинизъм, който няма как да бъде оправдан е, че американците са хвърляли бомби със закъснител, взривяващи се след като хората излязат от убежищата и играчки, заредени с експлозив, с нарочната цел да бъдат избити малки деца!
Дори да приемем, че летците са изпълнявали заповедите на началниците си, редно ли е да се издига паметник на убийци на жени, деца и старци? По същата логика би трябвало да изградим в Батак паметник на Ахмет ага (Барутанлията), а на Шипка (или още по-добре в Ст. Загора) - на Сюлейман паша!
Организаторите на тези бомбардировки не са съдени след войната единствено, защото САЩ бяха победители - такова е и признанието на генерал Къртис Ле Мей от военната авиация на САЩ: „Ако бяхме изгубили войната, щяха да ни съдят като военнопрестъпници…“
И защо, в такъв случай, признателните германци, закърмени с евроатлантически ценности и дългогодишни съюзници на САЩ в НАТО, още не са изградили монумент на американските въздушни асове, изравнили със земята Дрезден (заедно с Кралските ВВС на Англия)? А благодарните Японци се бавят да поставят поне по един бюст на пилотите, изпепелили Хирошима и Нагасаки?
Не трябва ли да очакваме и реципрочни действия от страна на Съединените щати - например да издигнат паметник на загиналите японски летци при Пърл Харбър, още повече, че те не са убивали мирни жители?
В българския език е трудно да се намерят думи, които адекватно да предадат демагогията и лицемерието на западната либерална демокрация. А какво да кажем за лакейското поведение на нашите политици, за предателството им към Българската история, за гаврата с паметта на хилядите невинни жертви и героизма на летците, загинали да защитят родното небе?!
Моето предложение е да бъде направена подписка за премахването на въпросния паметник, която да бъде връчена на настоящия американския посланик в България. Ако граждани на САЩ желаят да отдават почит на военните си летци, загинали на наша територия, най-подходящото място за това са военните гробища.
Мисленето е труден процес. И болезнен! За тия, които нямат памет.
