Паметникът на Съветската армия трябва да се възприема и като огромна удивителна, призоваваща за разум политическата ни класа, а Списъкът на Чомски обяснява защо Международният наказателен съд в Хага издаде заповедта си за президента на Русия Владимир Путин.
На 9 март т. г., в 19 часа, бТV отбеляза: „Местят паметника!”
Само не си мислете, че това бе вик за безпокойство, за тревога или призив за бърза гражданска и институционна намеса, за да бъде спасен Паметникът. Сещате се кой паметник – най-актуалният в тези предизборни дни, пък и изобщо неотменима задача за „най-гледаната и обективна медия”: Паметникът на Съветската армия в столицата на България – София! Надписът с фалшивата новина стоеше на екрана по време на целия 15-минутен репортаж. Погледнато повърхностно „Местят паметника!”, е съобщение в сегашно свършено време, ако мога така да сe изразя и да напомня това на новинарите от „най-рейтинговата телевизия“. Но да продължим с граматиката: Кой мести Паметника? Мести го Софийският Общинският съвет! Ако си послужа с подходящото за случая афористично определение на Кеворк Кеворкян, мести го представителна група от „случайници някакви”. Това определение е напълно подходящо за случая, тъй като е обосновано от „мъдрите” мотивировки на няколкото общински съветници. На най-лично място сред тях бе едно изрусено създание от ДБ, което направо „изтрепа рибата”. Тази изрисувана блондинка с апломб ни съобщи, че не можела да гледа повече „тия, които са избивали нашите бащи”.
Архиневежото същество дали е било някога в каквото и да е училище, че дори и то да не е непременно българско? И какво ли като общински съветник можем да очакваме от него да ни посъветва?! Няма ли кой да обясни на госпожицата, че в България е влязъл Трети украински фронт, та да опита, все пак, да използва изрусената си главица малко повечко по предназначение!...
Но да видим как и защо бТV продължи с фалшивите новини.
Най-напред да попитаме може ли обаче Софийска Община или Софийският Областен съвет да преместят или разрушат Паметника на Съветската армия? Отговорът е категорично НЕ! Този Паметник е държавна собственост и, както обясниха спокойно и мъдро в други студия, много по-сериозни специалисти от софийските общински съветници, Паметникът първо трябва да се „деактува”, за да стане „общински“ и чак тогава нахъсаната Софийска Община ще може да се доразправи с него. Но дори и това не е достатъчно, защото Паметникът не е точно държавна, а общонародна собственост, тъй като е строен не с държавни средства, а с народни пари! По недоглеждане, цензурата на иначе бдителната бТV бе пропуснала да „изреже” момента с онзи възрастен мъж, който показа пред камерата облигационен бон, издаден на името на баща му, внесъл доброволно сума за строежа на Паметника на Съветската армия.
Изобщо проблемът с местенето или разрушаването на Паметника, не е толкова прост и лесен, колкото им се иска на нашите евроатлантици, на американската бТV и на платения политически планктон у нас. Освен това съществува и междудържавно споразумение с Русия за закрила и съхраняване на паметниците, в което попада и Паметникът на Съветската армия, посветен на великата саможертва на червеноармейците, разгромили нацизма.
Телевизионерите от бТV, увлечени в своята опасна игра с паметта на погиналите синове на Русия за освобождението на Европа от кафявата чума, дори се бяха постарали да спретнат и нагледно помагало за неговото разрушаване. Излъчиха видеоанимация, която внушаваше, че уж стреля невидимо оръдие и снаряд след снаряд, отнасят последователно и скулптураната фигура, и подстамента, и главно, плочата, на която все още се чете „На Съветската армия освободителка от признателния български народ”. Но по-жалка от тази пошлост с анимацията бе хихикането на отговорния новинар от бТV, което издаваше неговата убога бездуховност, достойна единствено за мястото му в „най-„обективната” и „най-гледана” медия.
Народът би казал „Плюй и отмини!”, но ние все пак ще припомним на бесуващите български русофоби, учили-недоучили, че във Виена и Дрезден никой и не смисля да мести или да разрушава тамошните паметници на Съветската армия. Защо ли? Защото, както вече казахме, Съветската армия освобождава Европа от фашизма, а посягането върху нейните паметници не е нищо друго освен фашизъм! А и защото руснакът винаги се връща да дооправя волунтаризма на историята.
Недоубитият фашизъм, разбира се, няма да съумее да превърне България във втора Украйна, но това не означава, че неговите адепти ще се откажат от намеренията си, да заставят България като държава да направи и последната крачка по пътя на своето падение – да разруши Паметника на Съветската армия и да изпрати военен контингент да се сражава срещу Русия в Украйна. Впрочем това е и главната цел на кураторите на платената русофобия: да постигнат немислимото - взаимно да се убиват едни други българи и руснаци! Те няма да успеят, но бясната русофобия и фашизоидните закани обаче са доказателство, че в българската нива семето на такива отровни плевели вече е посято. И съвсем не е сигурно, че тези плевели няма да избуят за срам на дедите ни и за позор на децата ни. Това с пълна сила поставя въпроса за изпълнение на декларираната решимост на БСП плочата с надписа да бъде възстановена, и не само паметникът да бъде защитен, но да бъде препотвърдена и единната воля на един необходим повече от всякога Единен народен фронт, който да си постави за цел да се превърне България в незаобиколима Зона на мира. А всичко това предполага далече по-стройна и премислена подготовка на всички бъдещи антивоенни прояви от техните организатори. И те не бива да са спорадични, а системни, все по-мощни и могъщи. Защото ако само в един от двата случая се допусне пробив, това би било самоубийствено за бъдещето ни като държава и като народ. Засега Паметникът стои като могъща удивителна обозначаваща чертата, зад която зее жестоката паст на пропастта, от която няма възкресение. И в никакъв случай не бива да бъдем безхаберни!
На бТV й плащат новите ни господари – американците и нейната политика е ясна. Но… на Националната Българска телевизия й плащаме ние, българските данъкоплатци, а ето, че в предаването „Панорама” през същата седмица бе допуснат някакъв фашизоиден тип, който заяви, че „ще колим, бесим и горим русофилите”. Подобна закана от приятел на Русия към русофобите никой не е чувал, но в случая г-н главният прокурор Иван Гешев би трябвало да защити честта на прокуратурата.
Нека припомним също, че бТВ на 12 март не каза нито дума за Събитието на деня – „БЪЛГАРИЯ – ЗОНА НА МИРА”, в което взеха участие граждани от София, Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора, Казанлък, Силистра и други регионални центрове, а участниците бяха много над десет хиляди! Разбира се това, че бТV не обели дума, говори само за нейната „обективност”.
А сега за една по-широка рамка на случилото се през седмицата.
Нямахме намерение да правим обзор, но дните, които изминаха ще запомним с твърде много тревожни моменти, които трябва да бъдат осмислени. На първо място САЩ понесоха първите си официални загуби от Русия в зоната на Специалната военна операция в Украйна. Във водите на Черно море, в специално забранената за полети зона, заради военните действия, потъна „след рязка маневра и загуба на височина“, както обяви руската страна, тежкият американски дрон МQ-9 Reaper. Случилото се, е първият сблъсък между ВВС на Русия и САЩ. Безпилотникът е летял с изключени транспордери и се е насочвал към границата на Русия. Според полковника от о.р. Владимир Миленски, Русия била „мигнала първа в играта на нерви“. Това свое удобно мнение той изказа в сутрешния блок на НОВА ТВ. Според „Вашингтон поуст“ обаче, случилото се е резултат от „невъзможността САЩ и НАТО да се придържат към пряко неучастие в конфликта в Украйна“. Тежкият „Ню Йорк Таймс“ написа дори, че отношенията между Кремъл и Белия дом „достигнаха своя апогей на напрежение“.
Преди да се „сблъска с водната повърхност“ дронът е излетял от Румъния, но парадоксът е, че е бил управляван не от базата „Рамщайн“ в Германия, както обикновено, а директно от съответното командване в щата Невада, САЩ.
Сякаш за да потвърдят думите на руския експерт от Центъра за военнополитическа журналистика Борис Рожин, за да запазят „лице“ САЩ веднага изпратиха в разузнаване друг тежък дрон RQ-4 „Глобъл Холк“, който вече можел да лети на 16 000 м височина, но щял да се придържа „по към бреговете на Турция“.
Разузнавателната информация е от изключително значение за ВСУ и това стана ясно още с гибелта на флагмана на Черноморския флот на Русия – крайцера „Москва“. В предаването „Неделя 150“ редакторът на сп. „Икономист“ Шашанк Джоджи в интервю с Добрин Йотов, категорично потвърди помощта на САЩ за Украйна по отношение на разузнавателните данни, използвани и в насочването на оръжията на ВСУ. Американският бригаден генерал Пат Райдер, говорител на Пентагона обаче заяви, че „САЩ ще продължават да изпращат разузнавателни самолети и дронове над международни води“.
Всичко изброено дотук, макар и телеграфно, показва че случаят от 14 март ще бъде само началото на една продължителна във времето ескалация, в която едва ли е важно
„кой пръв ще премигне“.
През седмицата се получиха и други съобщения, които вече пряко ни засягат. Разследващата журналистка Диана Гайтанджиева, която се прочу с оповестяване на опасните експерименти в биолабораториите в Грузия и Украйна, „зарадва“ любителите на силни усещания с новината, че Пентагонът търси преводачи на български език, които трябвало да могат да носят тежко оборудване и в готовност да бъдат командировани в съседна страна. Аз лично веднага се сещам за двама-трима такива „преводачи“ – Асен Василев, Кирил Петков и Христо Иванов, още повече, че те са и на подходяща възраст, а и по други причини, които сега няма да назовавам. Не стана известно дали те са се срещали с еврокомисаря по вътрешния пазар Тиери Бретон, но той беше в България със специална мисия – да бъде увеличено производството на боеприпаси и да бъде осигурена спешната им доставка в Украйна, нещо което непрестанно сънува и вождът на ДСБ Атанас Атанасов.
На 13 март, понеделник, по магистрала „Струма“ се проточи дълга колона с американска тежка военна техника, очевидно отправена към зоната на войната в Украйна. Запасният полковник Николай Марков съобщи, че Виктор Орбан е забранил преминаването през Унгария, също натовска държава, на подобна техника, защото според международните договори, страната, която пропуска през своята територия оръжия и войски към зоната на военни действия, е съучастник във войната и се счита за вражеска страна. Полковник Марков добави, че според него „за Русия ние сме вече такава и сме включени в бойния ред на руската армия“.
В началото на този обзор акцентът попадна на шумотевицата около Паметника на Съветската армия, която шумотевица, нищо чудно, да се окаже част от оповестения от Ноам Чомски още през 2013 г. списък на техниките за манипулации чрез медиите. На първо място в неговия списък е т.нар. Разсейване, което е основен елемент при осъществяването на социалния контрол и се изразява в отвличането на вниманието на хората от по-важните и най-важните за тях въпроси. И не само това, а просто от информация, която осветява в по-друга светлина факти и събития, неизгодни за конюнктурата.
Ето един такъв факт от 8-и срещу 9-и март.
Както стана известно в СВО руската страна на тази дата е извършила масиран обстрел на важни обекти, обявени за „законна военна цел“. Изстреляни са били 81 ракети, между които и 6 броя Х-47 „Кинжал“. В случая е бил поразен „Генералния щаб на ВСУ в сянка“, за което съобщи на 12 март гръцкият портал за военна и политическа информация „Pronews“, който в случая се позовава на американски източници. Информация със същото съдържание се появи и в българските електронни платформи „Поглед Инфо“ и „Блиц“, както и в руската информационна платформа „Автер шок.нюз“. От нея става ясно, че „в хода на операцията за отмъщение на провокацията в град Брянск „Кинжал“ удари съвсемтен украинско-натовски команден и комуникационен център“. По твърденията на „Pronews“, десетки офицери от НАТО са били убити при „ужасяващ удар от ракета със скорост 12 маха“. Улучен е бил таен подземен бункер, построен на дълбочина 400 фута (120 м), който приютява общо около 300 души. 40 убити вече са извадени, но под развалините остават още неизвестен брой загинали.
Може да продължим с подробностите, но не те са важни в случая. Ще споменем само съпътстващата информация, че военна делегация на ВСУ веднага на следващия ден е посетила посолството на САЩ в Киев, а според очевдици „президентът Володимир Зеленски е имал вид на...“ определението няма да цитирам, по разбираеми причини.
А сега нека обобщим
кое и как е повлияло, за да се роди новината, която доминираше в цялото информационно пространство, че Международният наказателен съд в Хага е издал заповед за задържане на президента на Русия Владимир Путин и кои от новините през седмицата са били за отклоняване на вниманието, според списъка на Ноам Чомски.
Рекапитулацията включва:
• Свален дрон на ВВС на САЩ, който струва над 400 000 долара, за което освен президентът Джо Байдън трябва да бъде уведомен и Конгресът на САЩ.
• Загинали са неизвестен, но значим брой натовски офицери и съветници, макар и „активни пенсионери“, много от които и американски граждани.
• Налице е обява за набирането на преводачи на български език с посочените по-горе качества и предполагаеми задължения.
• Еврокомисарят Тиери Бретон с неговата мисия за спешното увеличаване на производството на боеприпаси от България и доставката им за Украйна.
• Не е без значение и придвижването на мощна колона с тежка американска военна техника - от Гръция по магистрала „Струма“ към територията на Румъния, а оттам и в Украйна.
Ако „Русия е мигнала първа в играта на нерви“ излиза, че Западът, както би казал Панко Анчев, се оказва неподготвен за новите реалности, „но ще трябва да свиква“. За противоотрова на общо взето неприятните и неизгодни за правилната страна новини и за показаните действия на нервност и опит да бъде запазено „лицето“ на хегемона, събарянето на Паметника на Съветската армия е удобен повод за „Разсейване“ на по-чувствителната част от българската общественост. За световната общност обаче се предлага „Черешката на тортата“ – решението на Международния съд в Хага!
Да, сложен е светът. И човек наистина може лесно, като в гора, да се загуби в него. Особено ако не се държи „ръка в ръка“ със здравия смисъл и с готовността да противостои на всяка лудост и всяко изпитание.
