Предстоящите избори за 49-о Народно събрание са само ден след 1 април, който кой знае защо, е определен за Ден на лъжата. Инерцията на живота обаче не е шега работа. Лъжат ни вече 33 години! И преди ни лъжеха, но все пак бе по-поносимо. Знаехме си, че комунизмът е далечна, може би дори небъдна цел за живота ни, но вярвахме, защото и дните, и нощите ни бяха дни и нощи на съзидание. В края на краищата обаче, всички се убедихме, подобно на онази компания пияници от Банско, които загубили пътя в мъглата, на връщане от кръчмата в Разлог, след час и половина се озовали пак пред селищната табела, която уж били оставили зад гърба си. Тогава един по-пиян, или по-трезвен, може би, от останалите, се провикнал: „Я кажувах ли ви, че Земята е валчеста!“
Горе-долу, същото се случи и с народа ни преди 33 години: тръгнахме към новото светло бъдеще, а пияни и окрилени от чувството за свобода и предстоящо щастие, се озовахме пак в махмурлука, пред табелата „Капитализъм“, която бяхме забравили за цели 45 години, и която за благозвучие, тези, които ни водеха към комунизма, в началото наричаха „пазарна икономика“. Така че, и сега, „целите сме изгорени, и пак не знаем да духаме“. Забелязал го е още Апостола на Свободата, който както свидетелстват протоколите на Следствената комисия заявява, че българите обичат свободата, но някой да им я поднесе на тепсия вкъщи. Казал го по повод отношението на „конашките чорбаджии“ към делото, на което той е посветил живота си. Сиреч, не бива да забравяме „оти Земята е валчеста!“
Първо: диспозицията на силите на лъжата не се е променяла в последните 33 години! От една страна беше народът, с неговото лековерие и наивни надежди, от друга – новите „конашки чорбаджии“ и кандидат-строители на „светлото демократично бъдеще“.
За тези години животът успя да изкопае непреодолима бездна между тях. Днес все по-малко са хората, които не разбират, че надеждите им свързани с промяната през 1989 г. се оказаха илюзии. Че „бош лаф“ са т.нар. свобода на съвеста и словото; разкрепостяването на творческата инициалива на народа; модернизацията на културното и материално битие на обществения живот и управлението, а обогатяването и доразвитието на заварените материални придобивки от онази България, която загубихме, станаха достояние за преяждането на един само формално български, но иначе рекрутиран само по пътя на отрицателната селекция елит, който меркантилно и алчно превърна държавата ни в територия. И все по-реална става опасността България и българите да останат само един избледняващ във времето спомен, със застаряващо, емигриращо и все по-слабо образовано население, без родова памет, неспособно нито да се труди ефективно, нито да се защитава.
Фактите и параметрите на упадъка, който неотклонно ни води до гибел, са прекалено добре известни, за да ги повтаряме отново. Но там, където гибелта е реална действителност, се ражда и нейната алтернатива – спасението. А първата и най-важна негова задача е да открие и обозначи истината, което значи да опровергае лъжата и да заклейми лъжците. Ето защо се налага да запушим добре ушите си за празнодумствата на всички „тежки анализатори“ и социологически прогнози и да се вгледаме добре и си припомним кой какво е вършил през годините и кой кому е служил?
Ние, от „Зора“ и „Нова Зора“ никога не сме ви лъгали. И когато сме грешили дори в преценките си относно „последния капитал на нацията – родолюбието“, което не бива да попадне в нечисти ръце, пак не е било умишлено. Иначе съдбата ни би била далече по-друга. И когато в някой вторник не успеете да намерите броя на „Нова Зора“, това означава, че сме си платили и за незговорчивостта, и за твърдоглавието, което пък преведено значи, че сме останали при народа си, когото, дори и да сме корили за лековерието и търпението му, винаги сме обичали и защитавали.
И така-
за какво и против кого сме ние в „Нова Зора“
на предстоящите съдбовни, според нас, избори за 49-о Народно събрание на 2 април т.г.?
Първо обаче нека да уточним, че няма и елемент дори от стопанската, демографската, социалната и културна динамика на българското битие, в която тенденциите да не са ужасяващи. Но една заплаха е от особена важност.
Това е заплахата на войната, която бушува близо до нашите граници, и в която нашите нови „конашки чорбаджии“, заради своя рахат и пословичните им придобити и затвърдени навици на колониална и послушна администрация, са готови да натикат Отечеството ни в нея. Всъщност, ние вече сме във войната на Обединения Запад срещу Русия, но е необходимо само формалната санкция на едно редовно правителство. За да няма после „юридически несъответствия“. Така че е от първостепенна важност, поне за пред личната ви съвест, за кого ще дадете своя глас.
Ако гласувате за коалицията на „харвардските шарлатани“ и „отломките нещастни“ от зловещото наследство на Командира, не означава, че сте проявили особена мъдрост като сте предпочели парчето салам тип „народен“, пред паницата „леща“ на гения от Банкя. На него, завалията, „Кремълският часовник“ му е до хакъ. Тия, от Козяк, нямат милост, навиват ли, навиват! Затова и той ходи като трескав и говори дивотия след дивотия. Не от Орден „Ломоносов“, с който се фукаше за „заслуги“ при опазване Паметника на Съветската армия, не от Отечество – ценност, за която си няма и понятие, той е готов и награбеното си имане дори да раздели на две, само и само да отпуснат „часовникарската хватка“ за гениталиите му. Обещали са му, че ако подкрепи „шарлатаните“, ще му вземат само половината. И той по всичко изглежда е готов да го направи. Защото и без мъде да остане, ще се теши, че поне половината милиарди са му останали. Не знае обаче, че всичко ще му вземат! Ама били обещали. „То и тъща ми обеща да не живее при нас, казваше един голям началник, но се случи обратното“. Така че геният от Банкя и торбата със сол ще изяде, и тоягата на хегемона няма да остави здраво място, там където „трима папи са го галели“. Това означава, че необходимото правителство ще бъде съставено така, както е планирано; че в Народното събрание ще викат „Ура“ и този път не към „Англия“, ще са готови „да литнат“ направо към Москва! Защото на тях авиониката им е същата като на Ф-16 Блок 70, изтребителите, дето са още на книга. Когато обаче ги получим, един „Ауакс“ непременно ще ги „прихване“ и после пилотът ще получи посмъртно „Пурпурна звезда“ за изпълнение на войнския си дълг. Ами излетял е човекът, докато връщането му се отлага за някой друг живот.
Но стига иносказателност! На разбрания и това му стига. А сега няколко думи за хората на социалната кауза, и особено за ония, които се колебаят в своя избор, между грешниците от т.нар. „Левица“ и БСП на Корнелия Нинова, която както е известно, „превърна партията си в еднолична и лидерска“. А това било нетърпимо!
Ние, в „Нова Зора“ имаме споразумение с „БСП за България“, което означава, че в т.нар. „Левица“ за нас са събрани всички, които способстваха за разрухата през тези 33 години; които превърнаха една 100-годишна бойна единица, калена в непримиримата класова битка на „угнетените и оскърбените“, в удобен Главен амортисьор на сътресенията от грабежа и унищожението на България. В тази „Левица“ според преценката ни, е избуяло отровното семе на перестройчиците от ОСД, и на Четвъртофевруарците, с които сме водили непрестанна борба. Защото те предадоха България на разтерзание от „мароканските скакалци“ на Иван Костов, а собствената си партия прогласиха не просто за социалдемократическа, а за социаллиберална, което ще рече, че „третото поколение социалисти“ вече са се преобразили в мултимилионери, но пак имат нахалството да твърдят пред „лузерите“, които презират, че сърцето им все така „продължава да бие отляво“!
Корнелия Нинова започна и почти довърши чистката в БСП. А ние, в „Нова Зора“, я подкрепихме, и се надявахме на отдавнашната, договорена с нея, наша прогласена цел – осъществяването на единствено спасителният за България Единен народен фронт. Както се казва обаче, „подценихме противника“, който се бе разпоредил Коалиция „БСП за България“ да продължи без ПП „Нова Зора“. Така и се случи.
Някой би казал, че твърде наивно ще да е било да повярваме на тази възможност и, че по-скоро това е проявление на авторитарния характер на Корнелия Нинова, за което непрестанно я критикуват такива изявени „колективисти“ като Весела Лечева, Сергей Станишев, Кирил Добрев и пр., и пр. Георгибожиновци. Може и така да е, но как да не свалиш шапка пред факта, че обикновените хора от структурите по места нито за миг не са се разграничавали един от друг и в предишната, и в сегашната изборна кампания, продължават да работят заедно. Така е и в Плевен, и в Горна Оряховица, и в Разград, и в Разлог, и в Стара Загора, и навсякъде, където братството на онези, които построиха България и онези, които вярват, че „Любовта към Отечеството превъзходи сичките световни добрини“, са вечните начала на условието България да пребъдва.
Затова, с чисто сърце, ръководните органи на ПП „Нова Зора“ подновиха този необходим за делото съюз. А големите „приятели на България“ като Сорос и неговите адепти, почти успяха в главното – да обезсилят БСП. Нещо, което е особено неприемливо за честните хора в нея, към които ние винаги сме се отнасяли с уважение.
Нещо повече, ние твърдим, че тези хора са на светлинни години от „добродетелите“ на шарлатани като Кирчо и Асен, което означава, че докато тях ги има, съществува и възможността България да бъде спасена. А това е главната задача днес – да не позволим да ни хвърлят във войната срещу братския руски народ.
Древните са твърдяли, че войната е майка на всички неща. Но ако в тази война утре загубим България, както би казал непрежалимият Хайтов, значи, че сме загубили всичко. Затова, дори и да съзнаваме, че изборите са игра на демокрация, на 2 април е необходимо да гласуваме с бюлетина № 1, което означава, че все още нищо докрай не е загубено.
Това е и заглавието на тези предизборни пояснения. Бях длъжен да ги споделя с вас, читателите, членовете и симпатизантите на „Нова Зора“, не като претенции за мъдрост, а като честна позиция и доказателство, може би, че личното огорчение не винаги е желаният съветник, когато става дума за род и Отечество.
По-долу прилагаме резолюцията на Централното изпълнително бюро на партия „Нова Зора“, което също носи моят подпис като председател. Обръщам се към всички наши членове и симпатизанти, както и към читателите на вестника, които вярват в нашата порядъчност и добронамереност: на 2 април гласувайте с бюлетина № 1.
