Американският културимпериализъм си поставя две основни цели – икономическа и политическа: да завладее пазарите със своите „културни” стоки, и да установи господството си по пътя на формиране на общественото съзнание.
Експортът на развлечения е сред най-важните източници на натрупване на капитал и световна печалба.
Именно този износ набутва в ъгъла традиционния вид експорт.
В политическата сфера културимпериализмът има ключова роля в посока на откъсване на народа от неговите културни корени и традициите на солидарност. Замества ги с потребностите, изработени от медиите, които се променят с всяка следваща рекламна кампания. Политическият резултат е отчуждаване на хората от традиционните класови и обществени връзки, автомизация и отделяне един от друг. Културимпериализмът изтиква отпред разпада на работническата класа: поощрява хората с постоянна работа да се разграничат от временно заетите, а те, на свой ред – от безработните, които пък се делят на групи вътре в „неформалната икономика”. Културимпериализмът насърчава работниците да се смятат за част от йерархията, подчертават се дребните разлики в начина на живот, расата и пола с онези, които са по-долу, а не истински ужасното неравенство, отделящо ги от другите – тези, които са на върха.
Основната цел на културимпериализма е политическата и икономическа експлоатация на младежите. Имперските развлечения и рекламата се прицелват в младите хора, които са най-чувствителни за въздействието на комерсиалната пропаганда. Нейното послание е просто и откровено: „съвременността” се определя и свързва най-вече с потребяването на американски информационни стоки.
Младежта представлява огромен пазар за американския културен експорт и лесно се поддава на консумативно-индивидуалистичната пропаганда. Медиите манипулират юношеското бунтарство. Те си присвояват езика на левите и прехвърлят недоволството в руслото на потребителските глезотии.
Културимпериализмът се насочва към младежта не само по комерсиални, но и по политически причини, – за да парира политическата заплаха. Защото личното бунтарство лесно и опасно прераства в политически бунт срещу икономическите и културните форми на контрол.
В последните десетилетия прогресивните движения се сблъскаха с един парадокс.
В едно и също време огромното мнозинство от населението на третия свят страда от катастрофално влошаване на живота, от нарастваща социална и личностна застрашеност, от упадъка на образованието и здравеопазването (в същото време обаче богатото малцинство процъфтява както никога досега), а в отговор възникват единични бунтове, постоянни, но чисто туземни действия или масови, но краткотрайни протести. Накратко, очевидна е пропастта между растящото неравенство и социално-икономическите условия, от една страна, и безсилието на революционния и радикален обективен отговор. Назряващите „обективни условия” в третия свят не бяха съпроводени от ръст на субективните сили, които да изменят държавата или обществото.
Явно е, че няма „автоматична” връзка между социално-икономическия упадък и социалнополитическите промени. Критичното свързващо звено, което преобразува обективните условия в съзнателна политическа активност, е културната интервенция (в по-широк план тя включва идеологията, съзнанието, обществените действия).
Може да звучи парадоксално, но имперските политици сякаш добре разбират важността на културното измерение за политическата практика, и дори много по-добре, отколкото противниците им.
Културно господство и световна експлоатация
Империализмът не би могъл да бъде разбран просто като икономическо-военна система за контрол и експлоатация. Културното господство е същностна част от всяка система на световна експлоатация.
Що се отнася до третия свят културимпериализмът може да се определи като систематично проникване и господство в културния живот на масите от страна на западната управляваща класа. Целта е пренареждане на ценностите, поведението, организацията и индивидуалността на поробвания народ. И то така, че да съответстват на интересите на имперските класи.
Културимпериализмът се проявява както в „традиционна”, така и в осъвременена форма.
В миналото главната роля за внедряването на принципите на подчинение и преданост – в името на Бога или на краля – играеше църквата, образованието и властта. Днес тези „традиционни” методи на културимпериализма също са актуални, но на преден план все повече излизат нови методи за имперско господство, рожба на съвременните институции.
Днес първа цигулка свирят медиите, рекламата, светските развлечения и интелектуалците. Днес Холивуд, Си Ен Ен и Дисниленд са по-влиятелни от Ватикана, Библията или публичните брътвежи на политиканите. Културната инвазия е тясно свързана с политико-военното господство и икономическата експлоатация. Въоръжените интервенции на САЩ – в подкрепа на правителствата на масови убийци в Латинска Америка, с цел защита на икономическите интереси, са съпроводени от мощна културна инвазия. САЩ финансират евангелисткото нашествие в индианските поселища, защото така се внушава покорност у местните жители.
За питомните интелектуалци се организират добре платени международни конференции за обсъждане на „демокрацията и пазарното стопанство”… Телевизионни предавания сеят илюзии за някакъв „друг свят” и така се отвлича вниманието от актуалната действителност. Културната инвазия е продължение на антипартизанската война с невъоръжени средства
Новите черти на културния колониализъм
Съвременният културен колониализъм се различава от предишните методи по следното:
1. Той е насочен преди всичко към масите, а не толкова към убеждаване на елитите.
2. Медиите, особено телевизията, нахлуват в дома и действат „отвътре” и „отдолу”, както и „отгоре”.
3. Съвременният културен колониализъм е със световен обхват и равномерен по въздействие. Целите, интересите и символите на имперската власт му служат като универсална основа и за прикритие.
4. Медиите като оръдия на културния империализъм днес са „частни” само формално, всъщност липсата на официална връзка с държавата предоставя юридическото прикритие за местните медии, които пропагандират имперската държава като „новост” или „развлечение”.
5. В съвременния империализъм политическите интереси се налагат чрез неимперски сюжети.
Новостите се концентрират върху биографиите на рейнджърите и наемниците от селата в Централна Америка (очевидно става дума за „контрасите” и тем подобни персонажи, бел.ред.) и усмихващи се американски негри от работнически семейства, воюващи в Персийския залив.
6. Нараства разривът между обещанията и резултатите. Капитализмът безконтролно процъфтява и се увеличават нищетата и насилието. Поради това в медиите все повече се свива възможността да се излагат и други гледни точки.
Тоталният културен контрол върви ръка за ръка с пълното разделение между жестокостта на реалния капитализъм и илюзорните постулати на свободния пазар.
7. Съвременният културен колониализъм се старае да разруши националните чувства или да ги лиши от реално социо-историческо съдържание. Целта е да не се допуска озвучаване на отношението на масите.
Съвременният културен колониализъм пропагандира подчиняването на чужда символика като някакъв „съвременен” култ, за да се подкопае солидарността на обществото. В името на „индивидуалността” биват нападани обществените връзки, личността се преформатира съгласно новата мода, внушавана от медиците.
Така докато имперските армии унищожават гражданското общество, докато банките грабят икономиката, имперските медии снабдяват хората с „нова самоличност”, която позволява да се неглижира реалността.
Културимпериализмът представя съсипващи карикатури на революционните си противници, изобразява ги като демони в човешка обвивка. И в същото време поощрява колективната загуба на памет за колосалните мащаби на насилието на прозападните държави.
Западните медии никога не напомнят на зрителите си за жертвите – 100 000 индианци в Гватемала; 75 000 работници в Салвадор; 50 000 души в Никарагуа – изтребени от антикомунистическите проамерикански правителства.
Медиите прикриват катастрофалните последици от въвеждането на пазарното стопанство в страните от Източна Европа и бившия СССР, което доведе до нищета милиони хора.
Медиите: пропаганда и натрупване на капитал
Медиите са сред основните източници на богатството и властта на американския капитал, чиито пипала обхващат целия свят.
Нараства процентът на богатите американци, които трупат пари на тяхна основа. Измежду 400 най-богати американци числото на медиамагнатите нараства от 9,5% през 1982 г., та до 18% през 1989 г.
Културният капитализъм измества промишленото производство като източник на богатство и влияние в САЩ. Медиите се превърнаха в неотделима компонента на американската система за световен политически и социален контрол, наравно с източниците на свръхбогатство.
Експлоатацията нараства, увеличават се неравенството и бедността в третия свят, и същевременно контролираните от Запад медии превръщат критично настроената публика в пасивно стадо.
Западните суперзвезди и масовите развлечения са много важен механизъм за предотвратяване на възможностите за политическо недоволство. По времето на Рейгън медиите станаха особено важни за манипулацията. На първи план излязоха политически реакционни майстори на развлеченията и това явление се разпространи по Латинска Америка и Азия.
Съществува пряка връзка между нарастващия брой телевизори в Латинска Америка, понижаването на нивото на доходите и затихването на борбата на масите. За периода 1980-1990 г. в Латинска Америка броят на телевизорите на глава от населението нараства до 40%, докато реалният среден доход спада с 40%, а бандата неолиберали спечелиха изборите, защото предизборната им кампания твърде много зависеше от тв-кадрите.
Днешните задачи на съвременния културен капитализъм се определят от широкото настъпление на медиите в живота на бедняците, увеличаващите се инвестиции и печалби на американските корпорации, налагането на културната ширпотреба и подгряване със зрелища.
Така масовият зрител, нищите слоеве получават възможност за илюзорно консумиране на приключения „в кутийка”. Американските медии отчуждават народите на третия свят в двойнствен смисъл. Те създават илюзията за „международни” и „междукласови” отношения. Посредством тв образи се установява фалшива близост и въображаеми връзки между преуспяващите образи – герои и обедняващите зрители от бариосите (крайните квартали). Подобни отношения дават възможност за пропаганда на личното решаване на частни проблеми. Посланието е повече от ясно. Жертвите сами са си виновни за нищетата, а успехът зависи само от личните усилия.
Най-мощните спътникови тв канали, американските и европейските филиали на медиите в Латинска Америка, избягват каквато и да било критика на политикоикономическите корени и последици от новия културимпериализъм.
Така милионите обеднели латиноамериканци са временно приобщени и едновременно лишени от здрав разум. Империализмът и езиковата политика на културимпериализма създадоха двойнствена стратегия за противостоене на левите и за установяване на господство. От една страна, те се опитват да разрушат политическия език на левите, от друга – стремят се да направят масите нечувствителни към престъпленията на Запада.
През 80-те години на 20 век западните медии систематично си присвояваха основните леви идеи, изпразваха ги от съдържание и ги напълваха с ново, реакционно удобно за тях.
Медиите например описваха политиците, които се бяха заели да възстановяват капитализма и способстваха за неравенството, като „реформатори” или „революционери”. В същото време техните опоненти бяха назовавани „консерватори”.
Културимпериализмът се опитваше да посее идеологическа неразбория,
като преобръщаше наопаки политическия език
Много прогресивно ориентирани хора загубиха здравия разум. В резултат те по-лесно се поддадоха на аргументите на имперските идеолози, че „дясно” и „ляво” са лишени от смисъл, че разликата между тези понятия е изчезнала, че няма вече идеология.
Културимпериалистите се надяваха да подкопаят политическото влияние и политическите действия на антиимпериалистическите движения, като изкривиха езика на лявото и съдържанието на понятията дясно и ляво.
Втората стратегия на културимпериализма бе да лиши публиката от чувствителност, да се представят за приемливи и като нещо обичайно масовите убийства, извършвани от страна на западните държави.
Бомбардировките на Ирак изглеждаха като компютърна игра!
Престъпленията срещу човечеството се банализираха, а публиката трябваше да бъде отучена от традиционната представа, че човешкото страдание е недопустимо.
Медиите обръщат особено внимание на новата военна техника, прославят властта и войните, демонстриращи високите технологии на Запада. Днешният културимпериализъм включва „новости”, сред които оръжие за масово поразяване, надарено с човешки качества, и в същото време жертвите от третия свят изглеждат като едни безлични „терористи-нападатели”.
Изкривяването на политическия език,
подкрепя манипулацията на културата в световен мащаб.
В Източна Европа спекуланти и мафиоти ограбиха земите, предприятията и различно имущество, но ги наричат „реформатори”. Контрабандистите могат да се срещнат и под името „изобретателни предприемачи” (честни частници).
На Запад пък управляващите имат неограничени права да наемат и да уволняват, а засилването на зависимостта и неувереността на работниците се нарича „гъвкавост на работната сила”.
В третия свят държавното имущество се разпродава на огромните транснационални корпорации и този акт се поднася на масите като „разрушаване на монопола”.
„Преобразуване”? Та това е връщането към условията на капитализма от 19 век, когато работниците нямат никакви социални нрави и блага.
„Преструктуриране” означава връщането към производството на суровини или пренасочване на средствата от производството към спекулата.
„Отмяна на регулацията” означава, че държавата на всеобщото благоденствие предава сферата на икономическото регулиране в ръцете на международните управители на банки.
„Структурно съответствие” в Латинска Америка например, всъщност означава предаването на по-голямата част от ресурсите на инвеститорите и понижаване на работната заплата.
Предложенията на левите (политически реформи, аграрна реформа, структурни промени) поначало бяха насочени към преразпределение на доходите. Западният елит си присвои тези принципи и ги превърна в символ на новата концентрация на богатството, печалбата и властта в свои ръце.
Естествено, всички тези частни културни организации на ипериализма разпространяват и пропагандират всичко, но по Оруеловски изкривено.
Съвременният културимпериализъм подкопа езика на освобождението и го превърна в символ на реакцията.
Следва
