Изказване на адв. Владимир Шейтанов на Международната конференция „Европейски измерения на джендър-политиките“ - 25.03.2023 г.София
Адв. Владимир Шейтанов
Дами и господа,
уважаеми гости,
Позволете ми и от свое име да ви приветствам с добре дошли на II-та международна конференция на РОД ИНТЕРНЕШЪНЪЛ по въпросите на джендър-идеологията и нейното разпространение в България и ЕС.
Днешната конференция се провежда в тревожен етап от развитието на ЕС. Свидетели сме на дълбоки деструктивни процеси на европейската идентичност и неспособност на ЕС да решава като равноправна общност проблемите на европейското развитие. Един от тези процеси е породен от нео-либералната концепция за пола и половата идентичност, известна като джендър-идеологията. Задълбочаваща се демографска криза във всички европейски страни, за която джендър-политиката има безспорен принос, е процесът на процесите, който вече поставя въпроса за състоятелността на ЕС.
Въпреки този ужасяващ ефект върху демографските реалности от Скандинавия до Италия и от Нидерландия до България, ЕС е превърната в територия на джендър-политиката. Агресивността, с която джендър-идеологията се натрапва на европейските народи десетилетия наред, въпреки нейната демографска деструктивност, свидетелства за истинските цели на тази идеология. За нас, българите, възниква дилема –
изчезване на нацията или подчиняване на европеската джендър-политика.
Джендър-идеологията не е българско явление. Тя е чужда на българската нация и нейното рационално светоусешане. Преди три десетилетия нейните постулати биха предизвикали единствено снизходителни усмивки. Днес тя се е превърнала в реална политика и в нашата страна.
Формално, тя е представяна от своите поддръжници за правозащитна концепция за защита правата на жените и на приравнени към тях хора с нестандартна сексуална ориентация. Няма специални международно-правни актове за защита правата на хората с нестандартна сексуална ориентация. Тези права не са кодифицирани в отделен акт. Такава идея едва ли ще събере широка международна подкрепа сред държавите, за да се стигне до изработване на универсален международно-правен акт в ООН и неговите специализирани организации. На този етап това може да стане на регионално ниво. Поради това, бе лансирана европейска конвенция в лицето на Истанбулската конвенция (ИК).
Тактиката за защита правата на тази категория хора се осъществява чрез принципа на недискриминация (равноправно третиране) при прилагане на всички международно признати права на човека. Този правен подход от десетилетия е възприет в ЕС и ООН и системата от специализирани организации към ООН. Презюмира се, че хората с нестандартна сексуална ориентация били „недозащитени“ и че към тях трябва да се прилагат всички права от общите правозащитни конвенции за правата на човека, в т.ч. специалните международноправни актове за защита правата на жените и правата на децата.
Навлизането на джендър-политиката в България се стимулира от чужбина, активно, дори агресивно. Обществото като цяло няма представа за нейната същност и съдържание, но е принуждавано да приеме чуждата идеология. Подпомага се консолидацията на една малобройна, незначителна, незряла на възраст част от обществото, която се стреми да получи статут на малцинство.
Проблемът обаче е в това, че не само във вътрешното право, но и в международното право, липсва утвърдена и общоприемлива дефиниция на джендър-политика. Опит за някаква дефиниция на регионално ниво, при това доста неуспешно, е направен в чл.7 от Истанбулската конвенция: „Джендър политика е политиката на държавно ниво, обхващаща всички мерки за превенция и борба с всички форми на насилие, описани в Истанбулската конвенция, както и цялостен отговор на насилието над жени.“
На подобна правна дефиниция не може да се гледа сериозно. Тя с право може да бъде определена като антидефиниция от гледна точка на правното си съдържание.
В обществото обаче, по-скоро интуитивно, отколкото обосновано, се е сформирало разбиране че това е
политика на размиването на половата индивидуалност
на човека, на различията между мъжки и женски пол, на медицински експерименти с половата определеност на човека. От това произтича най-естественият въпрос – какви са демографските последици от тази изкуствена създавана и насаждани политика.
Джендър-политиката е особено видима в няколко обществени области: правото, образованието, социалната сфера, здравеопазването, културата. Сред тях, най-осезаемо е настъплението в правната сфера, като обхваща както законодателството, така съдебната власт и съдебната практика. Усилията на привържениците са фокусирани в следните направления:
• Легализация на брак или безбрачно съжителство между еднополови двойки, сключен в чужбина;
• Легализация на еднополови бракове чрез правна промяна на пола.
• Легализация на еднополови бракове чрез искания за издаване на документи за раждане и за самоличност на деца на единия родител, припознати от втория родител или партньор в двойката.
• Легализация на еднополови бракове или съжителства чрез право на свободно придвижване и право на настаняване/устройване на еднополови двойки в ЕС;
• Легализация на еднополовите безбрачни двойки чрез смяна на фамилното име на единия член на основание фамилно име на другия член.
• Легализация на пол, различен от бинарния, чрез забрана на дискриминация на основата на пол, сексуалната ориентация, социална роля на пола, половата идентичност на човека;
• Легализация на пол, различен от бинарния, чрез забрана на насилие, основано на някаква социална роля на пола.
• Легализация на пол, различен от бинарния, чрез забрана на домашно насилие и насилие над жени.
• Легализация на дееспособност на малолетно и непълнолетно дете.
• Легализация на правата на ЛГБТИ чрез придобит статут за бежанец.
• Опити за промяна на съдебната практика в областта на семейните отношения чрез съдебни дела, чрез сезиране на ВКС, КС.
Този списък съвсем не е изчерпателен. Джендър-политиката се разработва и внедрява в законодателството под силното влияние на чуждестранни правно-аналитични центрове.
Правната концепция се привнася от чужбина
заедно с конкретните проекти за законодателни актове, внасяни от политически партии, финансирани от чужбина. Известен координатор на тази дейност е УНИЦЕФ, която активно работи с десетки български НПО. Признанието за това прозвуча дори в Комисията по труда, социалната и демографска политика в НС през 2023 г. във връзка с проекта за ЗИД на ЗЗДН. Активен участник за това е и ЕК, чрез различни свои програми като Програмата „Права, равенство и гражданство“, Програмата „Човешки ресурси“ и др. Реципират се почти буквално образци на правни актове от ЕС и страните-членки. Народното събрание почти буквално копира образци от страни, където джендър-идеологията е приета като официална държавна политика. Подобни текстове навлизат и от съдебната практика на ЕСПЧ и СЕС.
В момента, внасянето на отделни елементи на джендър-идеологията в българското законодателство се осъществява под претекст за правна реформа, т.е. за промяна на Конституцията. Атаката на Конституцията от позиции на джендър-идеологията върви главно против чл.6, ал.2 (равенство на гражданите без никакви ограничения); чл.46 и чл.47 (бракът е доброволен съюз между мъж и жена и отглеждането и възпитанието на децата е право и задължение на техните родители); чл.85, ал.1, т.1 и т.9 (правото на НС да ратифицира и денонсира международни договори). Тази атака се осъществява на основание чл.5, ал.4 на КРБ – конституционната регулация за съотношение на международното и националното право, чрез приоритет на европейското право над българското национално право съгласно първичното право на ЕС – Договора за европейския съюз, и вторичното право на ЕС – Регламенти и Директиви.
Най-силната атака срещу Конституцията бе осъществена чрез предложението за ратифициране на ИК. В кампанията отново изплува въпроса за примата на европейското право над националното право на държавите-членки. Това е старият спор между привържениците на отстъпения суверенитет и привържениците на принципа на субсидиарност на право на ЕС. През последните години започва да взема връх първата позиция, като се стигна дори до отричане на принципа на конституционна идентичност. Все по-често се появяват норми, които задължават държавите да изменят и допълват своите Конституции в определена насока. Такава е нормата на чл.4, т.2 от ИК, която в нарушение на принципа за конституционна идентичност, съдържа задължение държавите да включат незабавно в своите конституции принципа на равенство между половете. Призиви за промяна на КРБ във връзка с ИК са идвали многократно от европейските институции - ЕК и ЕП, от Председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Въпреки сериозния отпор, чийто най-ярък израз бе отхвърлянето на предложението за Европейска конституция на референдумите във Франция (54.68%) и Нидерландия (61%) през 2005 г., тази тенденция днес е доминираща в ЕС. Неин израз бе и натискът на високопоставени служители на ЕС, като зам.председател на ЕК – Ханс Тимерманс, зам.председателя на ЕК Вера Юрова, председателите на ПЕС Сергей Станишев и Стефан Льовен, служители и на ООН, като Дубравка Шимонович, спец. докладчик на ООН по въпроса на насилието над жени, ръководители на УНИЦЕФ, ЮНЕСКО и др.
Това не е просто казус ultra vires, а неправомерна намеса в конституционното устройство на България. При това нарушението идва от законодателния орган на ЕК и съдебния орган ЕСПЧ. Игнорират се чл.4, ал.1 и ал.2 от Договора за ЕС, решения на Съда на Европейския съюз, Решения на ЕСПЧ. Натискът за промяна на Конституцията в България в частта, уреждаща брака и отглеждането и възпитанието на децата подкопава самата правна основа на ЕС.
Колко струват вече принципите на върховенството на Конституцията,
като синоним на върховенството на правото в една общност, която принуждават насилствено да си сменя Конституцията? За каква независимост на магистратите можем да говорим, когато тяхната Конституция не е независима? За каква правна сигурност може да се говори, когато самата Конституция не е сигурна?
В самото създаване на ЕС бе заложено разбирането за запазване независимостта на националните правни системи при условията на отстъпен суверенитет в строго определени сфери на дейност. Израз на това разбиране бе изработването на национални механизми за осигуряване защита на конституционния ред на отделните страни-членки. В тяхната основа залегна принципът на „конституционна идентичност“, вписан в чл.4, ал.1 и ал.2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В някои страни-членки, защитата на този принцип бе вменен на системата на общите съдилища, но в повечето страни-членки бе специално създадена нова система за контрол – системата на конституционни съдилища на държавите в ЕС (Германия, Франция, Италия, Испания, Чехия, Полша, Унгария, България и др.).
Същият принцип бе приложен и от КС в България (по к.д.№3/2018 г.) за несъответствието на ИК с Конституцията на РБ.
Днес обаче ситуацията е променена в полза върховенството на общностното право над вътрешното и това има своите негативни последици. Принципът на примата на европейското право все по-често се използва манипулативно за налагане на нова джендър-регулация на темата за пола, половата идентичност, равенството между половете в т.ч. на лица с нестандартна сексуална ориентация, забрана на дискриминацията на полов признак. Проява на подобни опити е писмото от 13.03.2023г. на джендър-общността в лицето на НПО „НИЕ ИДВАМЕ“ до зам.-председателя на ЕК, еврокомисаря на правосъдие, еврокомисаря по равенство, в което се настоява за започване на наказателна процедура срещу България във връзка с Тълкувателното Решението на ОСГК на ВКС от март 2023г. срещу правно промяна на пола.
С този аргумент си служат и представители на политическите партии! Техни депутати подготвят и внасят законопроекти, а техни привърженици осъществяват открит лобизъм в полза на джендър-законодателството.
Второто направление е
овладяване на съдебната власт.
Усилията са насочени както към магистрати на средно и най-високо ниво, така и към преподавателите по правни науки във ВУЗ. Целта е да се овладее официалното образование за подготовка на юристи, а също – тяхната допълнителна квалификация и преквалификация, за което се предоставят значителни суми от чуждестранни спонсори на ЛГБТИ движението. Такова „обучение“ се проведе през февруари 2023 г. в София в х-л „Маринела“, друго е обявено за 27.03.2023 г. от „Билитис“ в х-л „Централ“. „Купуването“ на професионални юристи се извършва и с различни програми за обучение, като Програмата „Фулбрайт“ на Държавния департамент на САЩ.
Свое „запазено място“ в разпространението на джендър-идеологията имат и чуждестранните посолства в София. От първите прояви на джендър-движението в България преди повече от 20 години досега те открито го подкрепят. Ръководители на дипломатически представителства оглавяват ЛГБТИ прайдовете в София. Същевременно игнорират инициативите на родителското движение, срещу които РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ изразява официален протест. Всичко изброено е флагрантно нарушение на правото на приемащата държава, на международното дипломатическо и консулско право, на правото на ЕС.
Третото направление са опитите за джендаризиране на съдебната система по линия на интерпретативна съдебната практика.
Засега „успехите“ тук са най-скромни. Българските магистрати защитават достойно правния суверенитет на страната. В това направление се открояват четири важни решения на висшата съдебната власт.
• Решение №3/27.07.2018 г. на КС по к.д.№3/2018 г. за несъответствието на ИК на КРБ.
• Решение №15/26.10.2021 г. на КС по к.д.6/2021г. за понятието пол.
• ТР от 20.02.2023 г. на ОСГК на ВКС по т.д.№2/19.02.2020г. за недопускане промяна на пола в документи за гражданска регистрация на лица, определящи себе си като транссексуални.
• Решение №2185/ 01.03.202023г. на ВАС по адм.д.6746/2022 за бебето Сара, за отказ да се издаде акт за гражданско състояние и документ за самоличност на дете от еднополова двойка.
По-подробно се спирам на Решения на КС №3/27.07.2018 г. и №15/26.10.2021 г. Първото парира опитите за отваряне вратата на националното законодателство за джендър-идеологията чрез интерпретативната функция на КС. КС реши, че поради чл.3, б.“в“ и чл.4, §3, Истанбулската конвенция не съответства на КРБ. Мотивите на КС са ясно изложени – разминаване между ОБЯВЕНИТЕ ЦЕЛИ – ЗАЩИТА НА ЖЕНИТЕ ОТ НАСИЛИЕ И СЪДЪРЖАНИЕТО НА КОНВЕНЦИЯТА. Мотивите на КС бяха подкрепени от анализа на трима авторитетни конституционни юристи. Решението е прието с мнозинство от 8/4 гласа на съдиите.
Второто Решение бе образувано по искане на ВКС, специализираният орган за защита на Конституцията да даде задължително тълкуване на конституционно-правното понятие „пол“. Искането бе правно издържан отговор на зачестилите молби за легализация от общите съдилища на един или друг елемент от джендър-идеологията.
КС реши, че понятието „пол“ според КРБ следва да се разбира единствено в биологичен смисъл. Това становище се споделя от категоричното мнозинство на участниците, допуснати до това производство – ВАС, ВАДвС, Св. СИНОД на БПЦ, Католическата църква, авторитетни научни работници в областта на естествените науки, известни научни работници, юристи, адвокати. Решението бе взето с 10 гласа „за“ срещу 2 – един с особено мнение и един със становище.
Едно от най-ценните страни на Решенията на КС е правната аргументация на принципа на конституционната идентичност. Прави се задълбочен анализ на този принцип. Изтъква се неговото място в практиката на КС. Подчертава се неговото широко прилагане от държавите-членки като основополагащ принцип на правото на ЕС. Заявява се, че конституционната регулация на семейството и семейните отношения са пряко свързани с бинарното разбиране на пола и че това е израз на българската конституционната идентичност. КС, най-високата трибуна на съдебната власт в страната, напомня, че ЕС признава тази идентичност като неотменима част от Върховенството на закона на всяка страна-член. Цитира се изрично нормата на ДЕС по този въпрос: съгл. чл. 4, пар. 2 ДЕС Опазването на националната конституционна идентичност е принцип на ЕС, прокламиран и в Преамбюла на Хартата на основните права на ЕС.
Изключително важно новаторско отношение на КС към джендър-идеологията е още един непреходен мотив на Решенията. Съдът категорично изтъква демографското значение на правилното отношение към дефинирането на пола като елемент на процеса на възпроизводство на населението. Това е същностен елемент на конституционния анализ на понятието „пол“. КС отваря пътя за правилно разбиране на същността на теории, концепции и политики, основани на разбирането на небиологичното съдържание на понятието пол, за тяхната деструктивна роля за демографията в страната. Този аргумент на КС има ключово значение за една правилна демографска политика не само в РБ, но и в ЕС като цяло.
КС дава разгърната правна оценка на съдебната практика на ЕСПЧ по чл.8 на ЕКПЧ за правото на личен и семеен живот. В тази част, решенията на КС ще имат широко приложение по дела за правото на личен и семеен живот на ЛТБТ лица-жалбоподатели от България пред ЕСПЧ.
Тълкуванията на КРБ на КС са задължителни, според чл.149, ал.1, т.1 на КРБ. Заедно с КРБ, те осигуряват Върховенството на Конституцията на страната. В защита на своите становища КС се позова на принципа на „конституционната идентичност“, по чл.4, ал.2 на ДЕС.
Решенията на КС ще има много широко правно значение в цялата съдебна практика, както и за защита на българските интереси на международни форуми от страна на българската дипломация и представители на изпълнителната власт и президента.
В заключение
Със свои обвързващи становища съдебната власт в България прегради на този етап пътя на джендър-идеологията към съдебната практика. Но обвиненията в хомофобия, закостенялост, ретроградност, назадничевост, език на омраза не престават и малко по малко ерозират правното пространство.
Привържениците на джендър-политиката не са се отказали да създадат своя GENDER CORPUS в българското и европейското законодателство и опитите им не бива да се подценяват. На вратата чукат нови правни спорове по проблеми за насилието над жени, домашното насилие, признаване на еднополови бракове и конкомбинати, признаване на деца от еднополови бракове, взаимно признаване на родителство между страните-членки, сурогатно майчинство, декриминализацията на педофилията и др.
Българските юристи стоят пред трудни времена. След изборите за 49-то НС на 02.04.2023 г. политическото лоби на джендър-идеологията получи значително парламентарно представителство. То се готви да превърне България в поредната покорена страна от джендър-идеологията, с политическа, финансова, теоретична и експертна подкрепа от чужбина.
Борбата няма да бъде лесна, но залогът е голям.
(със съкращения)
