Да осъдим Горбачов!

Николай СТАРИКОВ
Печат

Обществената организация Профсъюз на гражданите на Русия (ПГР) предприе необходимите стъпки за започване на съдебно преследване на Михаил Сергеевич Горбачов, бивш президент на СССР. Молбата на ПГР е предадена в Следствения комитет за възбуждане на наказателно дело срещу Горбачов, също както и молба за запор на имуществото му. Основните аргументи и обвинения за тези действия са измяна към родината от страна на Горбачов.
На сайта на Николай Стариков, председател на гражданската организация, са публикувани документите на ПГР във връзка с инициативата за съд на Горбачов по чл. 64 от Наказателния кодекс на РСФСР. Каква е предисторията на тази ситуация? Процедурата за съд на Горбачов е незаконно прекратена от генералния прокурор на СССР Н. С. Трубин на 4 ноември 1991 г. Действията на М. С. Горбачов по онова време станаха повод за начало на гражданска война в Закавказието, в Молдавия, в Таджикистан. Така че сега главното обвинение срещу Горбачов ще бъде формулирано по линия на националната политика – а именно за разрушаването на СССР. Известно е, че СССР е провъзгласен на 30 декември 1922 г., в състава му влизат РСФСР, УССР, БССР и Закавказката република, после към съюза се присъединяват и други републики. СССР е юридически обосновано обединение на база на договор за създаването му, като са възприети и конституциите на СССР от 1924, 1936 и 1977 г., а също и републиканските конституции. На референдума от 17 март 1991 г. народът на СССР посочи, че иска да живее в единен съюз – това бяха 76,43 % от имащите право на глас. Но в резултат на действията на Горбачов, СССР се оказа разрушен, въпреки мнението на мнозинството от хората. На 6 септември 1991 г. средствата за масова информация съобщиха оскъдно за това, че Държавният съвет на СССР признава независимостта на Латвия, Литва и Естония, т.е. един ден след приключване на работата на 5-и извънреден конгрес на народните депутати на СССР.
Според ПГР постановленията от 06.09.1991, номер ГС-1, ГС-2, ГС-3, подписани от Горбачов, не съответстват на Конституцията и закона на СССР от 3 март 1990 г. „За принципа на решаване на въпросите, свързани с излизането на съюзните републики от СССР”. Други мотиви за искането на съд за Горбачов, освен измяна на Родината, са огромните щети за суверенитета, териториалната цялост и сигурността на държавата, за отбранителната й способност. През 1987 г. едностранно са унищожени руските високоточни и слабо уязвими оперативно-тактически ракети СС-23, като следствие от договорките на Горбачов и САЩ с Шеварднадзе. Разговорите с Хелмут Кол по повод излизането на руските военни поделения и обединяването на двете Германии, на които канцлерът на ФРГ е готов да изплати 160 млрд. марки на СССР, а Горбачов и Шеварднадзе след кратко обмисляне предлагат сумата да е 14 млрд. долара, стават причина Шеварднадзе да бъде наричан „немец № 2”, т .е. след Горбачов, когото наричат „немец № 1”...
Така изглежда най-общо предисторията на уникалния иск за съдене на бившия държавен глава М.С. Горбачов.
По този повод в. „Нова Зора” публикува и изложението на Николай Стариков за мотивите, с които се иска съдебно преследване на Горбачов,

Руските юристи направиха новогодишен подарък на всички патриоти в Русия. По молба на ПГР те разработиха механизъм на инициативата за съдебно преследване на Михаил Горбачов. Съдът над Горбачов, който не изпълни своите задължения като президент на СССР и допусна разпад на поверената му държава, е необходим, защото трябва да наричаме предателя предател, а негодника – негодник.
На Русия й трябва „дегорбачовизация”. А по-вярно е да се каже, че на Русия й трябва „дегорбизация”, защото за своите приятели, които му организираха юбилей в Лондон, той е „Горби”. Така го наричат. В нашата история не са наричали никой от ръководителите на СССР по този начин. Нямаше „Лени”, нямаше „Стал”, нямаше „Брежни”, нямаше „Хрушчи”. Само Горби. И неслучайно в Лондон толкова много обичат този човек, и във Вашингтон също. И толкова повече не го обичат в Питер и в Москва. Затова на нас ни е необходима „дегорбизация”.

Измяната на Горбачов

Преди няколко дни в една студентска аудитория казах, че Горбачов е предател. Един от присъстващите се възмути и емоционално поиска да се аргументирам. Изумително е, че още има хора, на които трябва да се обяснява очевидното - че водата е мокра, а ледът студен, че денем е светло, а нощем тъмно. Та и Горбачов е предател е понятие от същия порядък. Но тъй като някои наши съграждани не разбират защо бившият президент на СССР предаде страната си, реших да се изкажа още веднъж по този повод.
Да започнем от историята. СССР няма президенти, докато не бе избран Горбачов. Избра го Върховният съвет на СССР на длъжността президент на Съветския съюз. По законите на СССР към момента на приемането му това решение бе съобразено с правото. Суверенната държава Съветски съюз приема тази форма на управление и въвежда поста „президент на СССР”. Встъпването в длъжност изисква и съответните процедури. Последната от тях е клетвата на встъпващия в длъжността държавен глава на Съветския съюз. Съгласно нея президентът на СССР е длъжен да съблюдава и защитава Конституцията на СССР, да защитава сигурността и териториалната цялост на страната си, да служи вярно на народа.
Но как защитаваше Михаил Горбачов целостта на страната си, нейния суверенитет? Как „служеше” на Съветския съюз? Според мен той наруши клетвата. И ако клетвата се наруши, трябва да има и юридическа оценка на това нарушение. Нали така? Нека да помислим според кои закони може да се даде правна оценка?
Ще се отклоня от основния въпрос. Когато западните страни признаваха независимостта на държавите, появили се на територията на СССР като субекти на международното право, а не като неразделни части от състава на СССР, всички те нарушиха редица международни договори. И грубо нарушиха международното право. Днес това не изглежда толкова невероятно. След Югославия, Ирак, Афганистан и Либия, потъпкването на международното право стана обща черта в отношенията между страните.. Днес силата управлява света, тя дава правото, а не правото да дава силата. В днешните реалности на САЩ им стига най-елементарното „смокиново листо”, за да мотивират действията си, нарушаващи международното право. Например „бомбардировка на мирните демонстранти” в Либия или пък „оръжие за масово унищожаване” в Ирак. Само че преди 20 години светът още не беше готов да приеме такива работи. Затова на бял свят изскочи „чудо на чудесата” – нов юридически термин - „РФ е правоприемник на СССР”. На това основание целият външен дълг на СССР бе хвърлен на плещите на една-едничка Русия, на това основание разделяха международната собственост на СССР, на това основание изградиха отношенията на РФ със Запада. За какво им беше това? За да укрият фактическото нарушаване на редица международни договори, част от които директно постулират, че границите в Европа не могат да бъдат нарушавани. Западните страни признаха всички републики на СССР като субекти на международното право и така свалиха от плещите си един куп задължения, поети по време на Техеранската, Ялтенската и Потсдамската конференции. Също като износена дреха, Западът отхвърли от раменете си Хелзинкските споразумения и още много други договори от по-ниско равнище. И всичко това, на основа на институционалното „правоприемник е Руската федерация”. Е, добре, нека да е тъй. Ние, Русия, признахме това нарушение на международното право през 90-те години на 20 в., но – след дъжд, качулка...
Благодарение на институцията „правоприемник” върху нас се изсипаха дълговете на СССР. Благодарение на тази институция всички правни въпроси, които се отнасят до съветския период, се решаваха на основа законодателство на СССР в частта му за признаване на дълговете, имуществените права и правната оценка на действията на длъжностните лица, подписващи договори от името на граждани на СССР. Според мен това значи, че давайки оценка на действията на Горбачов, ние имаме пълно право да приложим същото това съветско законодателство.
Ако плащаме дълговете на СССР, ако имаме граници, очертани по времето на СССР, то тогава и оценката на действията на държавния глава на СССР трябва да е според законите на СССР. Понеже действията са извършени в съветския период, чието законодателство е признато от западните страни в името на решаването на икономически, териториални и правни въпроси, и понеже РФ се явява правоприемник на СССР.
Сега нека видим какво следваше да направи президентът на СССР преди 20 години, през 1991 г., когато в Беловежката гора се събраха Елцин, Шушкевич и Кравчук и унищожиха нашата страна с няколко подписа.
След подписването на Беловежките споразумения, ръководен от съветското законодателство, от Конституцията на СССР, и от клетвата, дадена при встъпване в длъжност, Горбачов трябваше с указ да отстрани държавните глави на РСФСР, УССР и БССР. Това – като минимум. А после, според ситуацията, да назначи избори за държавен глава на републиките, които са нарушили законите. След като отстрани от длъжност Елцин, Кравчук и Шушкевич, президентът на СССР е длъжен, според съветското законодателство, да започне разследване на тяхната дейност и да даде правна оценка, ако говорим с „езика на юристите”. А ако говорим на човешки език, Горбачов, като глава на СССР, бе длъжен да направи всичко възможно за запазването на държавата, в чиято Конституция се е клел да пази нейната цялост. И така, чак до арестуването на онези, които нарушиха законите на Съюза и посегнаха на самото съществуване на СССР.
Вместо да вземе мерки за запазване на СССР според законите на Съюза и Конституцията, Горбачов подаде оставка. Но за колко време, според кои закони, оставката на държавния глава означава ликвидиране на държавата? И как може да се опише бездействието на Горбачов от гледна точка на съветското законодателство? Като престъпна небрежност или като измяна на Родината? Ами нека решим това в съда. Предлагам на юристите да помислят и поработят върху грамотна искова молба. Убеден съм, че ще съберем достатъчно пари за хонорар, и то от цял свят, а пък юристите ще станат най-популярните хора на територията на постсъветското пространство. Има ли желаещи да се прославят и да извършат едно добро и справедливо дело? Или аз не съм прав и няма юридически основания Горбачов да бъде привлечен под съдебна отговорност? Сигурен съм, че има хора, които ще поискат и ще успеят да внесат иск срещу Горбачов в съда.
Очаквам предложенията ви на електронна поща Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
А сега ще отговоря в аванс на възможните възражения от страна на малобройните привърженици на Горбачов.
1. Не бива да се казва, че страната не е била готова, че не го е искала, че това ще доведе до гражданска война. Това е чиста проба демагогия. Най-доброто доказателство е запазването на целостта на РФ в сложното време на 90-те години и интеграционните процеси в постсъветското пространство днес.
2. Не бива да се говори, че той щял да рискува много, ако бе взел тези решения, ръководейки се от съветските закони. Ако те е страх да рискуваш, не ставай президент. Нали такава е работата на държавния глава, на монарха, на президента, на генералния секретар. Опасна е.
3. Излишно е да се говори за разпадането на Съюза. Трябва да се изясни дали СССР бе разрушен заради целесъобразност и в нарушение на съветското и международното законодателство, или разрушаването му бе юридически правилно мотивирано? Ако е заради целесъобразност и по законите на СССР, и ако международното право е нарушено, този факт трябва да се установи безусловно и да спрат приказките за „предопределения разпад на СССР”. Това е все едно да се говори за „предопределеност по законите на битието” на физическата смърт на човек, когото са заклали на улицата в тъмна нощ и затова - да се откажеш да търсиш и наказваш убийците му.
4. Няма нужда да говорим. Нека запазим своите аргументи за съда на Горбачов. Ако се състои.
И така, граждани на страната ни, юристи на Руската федерация, моля да дадете гражданска и човешка оценка на предложението ми. Лично аз ще говоря, казвам го и ще продължа да казвам, че Горбачов е предател. Сигурен съм, че разполагам с всички основания да го твърдя.
17 декември 2011 г.