РИАЛИТИ-ГРОТЕСКАТА

КалинаСТОЕВА
Печат

В историята ни се е случвало Власт и Народ да се разминават тотално. (Както междувпрочем се е случвало и с други народи.) Това е драматично, често и трагично, защото е белязано с народно страдание, а и с пролята народна кръв.
Но в скалата на властовото падение има едно друго стъпало, което бележи неговото дъно. То се достига, когато държавността и националното самочувствие на народа са унизени недопустимо от Властта.
За Властта, в своето отчуждение и бездушие към Народа, в съзнанието ми се отключи един художествен образ, за мен ненадминат по сила на въздействие:

 

„През войната работех като земемер в старата Берковска околия, топографирвахме землището на едно бедно гранично село... Наоколо пустош, голи баири, всичко бе изгорено от слънцето и всичко живо бе прогонено оттам, само ние с нашите триангулачни знаци стърчахме по баирите.
И ето че един ден, като работя с теодолита, гледам, че в окуляра му влиза силуетът на някаква жена, от време на време се навеждаше, вдигаше много внимателно нещо от земята и го слагаше в кошницата, като още по-внимателно притваряше капаците й...
По едно време жената се изгуби, пропадна зад баира, но надвечер се появи отново... Беше боса. Аз проявих любопитство и я попитах какво събира в тая жега и по тия голи баири. „Пепелянки събираме – каза ми жената. – Като нямаме друго препитание сега, събираме пепелянки, щото ни плащат за тях! Иначе ние се препитаваме със скотовъдство, стока гледаме, но стоката намаля, войната изяде стоката, затова събираме пепелянки по баирите и ги продаваме на държавата!...”
В оня ден аз изведнъж видях колко безсмислено стърчат нашите триангулачни знаци, за да отбелязват надморското ниво на припеците и на баирите, както и надморското ниво на тази боса несретница, тръгнала да бере пепелянки, като че бере гъби из пущинаците...”
Спомняте си този художествен образ на Калиманишкия летописец из неговите „Кошници”, нали? В историята на Йордан Радичков Войната е „изяла стоката”, превърнала е земята в „голи баири”, „пустош” и „пущинаци”. Останали като препитание са само пепелянките, които жената несретница събира, „като че бере гъби”. Държавата, в своето отчуждение и бездушие обаче не се е унижила да събира пепелянките, тя само великодушно ги изкупува!..
Днес Властта в своята деградация стигна дъното – тя се превърна в нещо като мародер. Невиждано превъплъщение! Един министър реже социалистическите жп-вагони и ги предава за скрап. Друг демонтира тръбите на социалистическите напоителни канали и също ги кара за скрап. („Защо да не го направим ние, а други?!”, разбирай циганите, пардон, „ромите”.) Действията на първия били за обезщетенията(!), действията на втория са без пояснение, освен горното - в скобата.
Какво падение за държавата! Наистина невиждано!
Но и какво да правят днешните управляващи? Виновни ли са за унижението ни? Като ония, преди тях, са изкупили и пепелянките... Не че в най-новата ни история не се е случвало Властта да страда от интелектуална недостатъчност и сетива за висши духовни ценности. Но има един праг на допустимост за тяхното отсъствие, който рядко е прекрачван. Защото отвъд него е сферата на риалити гротеската в очакване на своя нов летописец.