ТРИ КАЗУСА - ТРИ ТЕСТА ЗА Г-Н ЦАЦАРОВ

Проф. Велко ВЪЛКАНОВ
Печат

Няма да крия, че изпитвах предварително недоверие към този човек, станал неотдавна главен прокурор на Република България. Смущаваше ме начинът, по който бе номиниран и избран на високия пост. Очевидна бе тясната (горещата) връзка между него и лидерите на ГЕРБ Б. Борисов и Цв. Цветанов. Без настойчивата и в някаква степен безочлива протекция на тия двамата г-н Цацаров никога нямаше да оглави прокуратурата. Дълбокото недоверие, което изпитвам към въпросните двама господа – Борисов и Цветанов, нямаше как да не се прехвърли и върху протежирания от тях Цацаров.

И все пак искам да се надявам, че недоверието ми към г-н Цацаров няма да се оправдае. Онзи, който дълги години е прилагал правото, търсейки справедливостта, не може накрая да не се превърне - в някаква степен - в негово олицетворение.

Тези дни г-н Цацаров е изправен пред необходимостта да се произнесе по три казуса, които ще покажат, доколко той е наистина олицетворение на правото.

Първият казус се нарича „Мишо Бирата”.

От медиите научаваме, че за г-н Цацаров казусът „Мишо Бирата” се свеждал до въпроса кой е разгласил информацията за състоялия се през януари 2011 г. телефонен разговор, в който министър-председателят г-н Б. Борисов нарежда на шефа на митниците г-н В.Танов да прекрати започналата служебна проверка в бирената фабрика на г-н Михаил Михов. По мнението на г-н Цацаров този разговор съставлявал „класифицирана информация”, което означава, че онзи, който го е направил достояние на обществеността, е извършил престъпление. Но „неизвестният извършител” останал неизвестен, поради което съответното производство е било прекратено.

Същественият въпрос в казуса „Мишо Бирата” обаче не е въпросът кой е изнесъл в обществото „класифицираната информация”, а въпросът дали Б. Борисов, като е разпоредил да се прекрати служебно започналата проверка в бирената фабрика на М. Михов, не е извършил престъпление по чл. 282 от Наказателния кодекс.

Отговорът на този въпрос е еднозначно положителен.

Чл. 282 НК е достатъчно ясен: „Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация”.

Но странно защо г-н Цацаров не взема отношение именно по този въпрос - дали г-н Б. Борисов със своето поведение не е извършил посоченото по-горе ппрестъпление по служба. Въпросът е неприятен, но един прокурор няма право да бяга от неприятните въпроси.

Справедливостта иска да отбележим, че г-н Цацаров е оставил все пак открита възможността да се обсъди и този въпрос. Както съобщават медиите, той бил заявил, че в хода на проверката щяло да се разбере дали има основание да се търси и друга отговорност по случая с „Мишо Бирата”. Тази „друга отговорност” може да бъде единствено отговорността на Б. Борисов по чл. 282 от НК.

Така г-н Цацаров се изправя пред първия сериозен тест, който ще покаже дали той, оставайки верен на закона, ще привлече по наказателна отговорност Бойко Борисов въпреки предполаганите добри чувства към него.

Вторият казус се нарича Тодор Димов – Чакъра.

През декември 2003 г. Тодор Димов – Чакъра, търсен от полицията дребен престъпник, се укрива във вилата си край Харманли, откъдето е произвел към полицаите няколко безопасни изстрела. Съществували са 101 начина Тодор Димов да бъде неутрализиран и накрая арестуван, но ръководещият операцията главен секретар на МВР Бойко Борисов прибягва до най-малко оправдания. Този героичен мъж разпорежда срещу Димов да се изстрелят 15-20 противотанкови гранати. Вилата е подпалена, а Тодор Димов е намерен овъглен на втория етаж. Тази съвършено безсмислена бруталност има своите обяснения единствено в бруталния характер на онзи, който я разпоредил. С убийството на Тодор Димов е била сезирана военноокръжната прокуратура в Пловдив. Но в пълен разрез с обстоятелствата и прокуратурата, и военният съд приемат, че Тодоров не е загинал от обстрела на полицията, а се е самовзривил с ръчна граната (?!). В съответствие с така приетата фактическа обстановка наказателното производство е било прекратено. Близките на Тодор Димов обаче обжалват актовете на българското правосъдие пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. С решението си от 6 ноември 2012 г. Европейският съд, след като приема, че животът на Тодор Димов е бил неправомерно отнет, осъжда България да заплати на жалбоподателите обезщетение в размер на 50 хиляди евро, както и 4684 адвокатски хонорар. В решението изрично е се споменава името на ръководилия акцията тогавашен главен секретар на МВР Бойко Борисов.

Решението на съда в Страсбург изправи надлежните български органи пред необходимостта да възобновят делото по смъртта на Тодор Димов. Пресслужбата на прокуратурата съобщи, че главният прокурор г-н Сотир Цацаров е направил пред Върховния касационен съд искане в този смисъл. Във възобновеното дело ще се постави и въпросът за личната отговорност на ръководителя на акцията г-н Б. Борисов. Тази отговорност освен имуществена във всички случаи следва да бъде и наказателна.

Какъв ще е резултатът от така възобновеното наказателно дело, остава да видим. Това ще бъде вторият сериозен тест за волята на главния прокурор г-н Цацаров да остане верен на закона, а не на посочените по-горе две одиозни персони.

Третият казус се нарича Цветанов-гейт. Неотдавна председателят на БСП г-н Станишев изпрати до главния прокурор г-н Цацаров сигнал за незаконното ползване от МВР на специалните разузнавателни средства. Назначената от г-н Цацаров прокурорска проверка установява, че МВР наистина е допуснала нарушения, позволяващи нерегламентирано подслушване на обществено ангажирани лица. Но каква е цялата истина засега не може да се разбере, защото съответните служители от МВР, като разбрали за извършваната прокурорска проверка, бързо изтрили всички направени записи. Двама от тях са отстранени от длъжност, а срещу четирма са образувани досъдебни производства. Но истински отговорният за незаконните подслушвания е преди всичко самият министър на вътрешните работи по онова време г-н Цв. Цветанов.

Г-н Цветанов се опитва да избяга от възникналата за него отговорност с твърдението, че не бил давал разпореждания за незаконно използване на СРС-тата. Но опитът му няма да успее. Съгласно чл. 34-а от Закона за специалните разузнавателни средства контролът върху прилагането и използването на специалните разузнавателни средства се осъществява от “министъра на вътрешните работи, когато специалните разузнавателни средства се прилагат и използват от структурите на Министерството на вътрешните работи”. Следователно Цв. Цветанов носи отговорност най-малкото за това, че не е упражнил възложения му от закона контрол върху длъжностните лица от Специализираната дирекция за оперативни технически операции, която именно има задачата да поставя в действие специалните разузнавателни средства. Неизпълненото от него задължение е преминало при неговите служители в опасен за обществото произвол. Съществува вероятността изтритите записи да бъдат възстановени и тогава този гейт ще изпълни обществото с цялото си зловоние. Източникът на зловонието ще бъде единствено и само г-н Цв. Цветанов.

И тук се изправяме пред третия сериозен тест за г-н Цацаров: ще предприеме ли той произтичащите от закона наказателни мерки срещу г-н Цветанов, или мълчаливо ще разтвори чадъра си над него.

Много искам да се надявам, че г-н Цацаров ще остане верен на закона, а не на съмнителните си приятелства.

 

17 април 2013 г.