FIDE SED CUI VIDE!

Зора
Печат

Казват, че да знаеш чужди езици*, отваря много нови прозорци към света. Има обаче и друга оптика към този феномен – да говориш неразбираемо, т.е. на „чужд език”, в собствената си страна. Това е, което се случваше през изминалите почти четири години от първия мандат на ГЕРБ.

В графата „неразбираемо” (тоест, на “чужд език”!) последователно се строиха примерите за “успешна фискална политика”, която ни направи „отличници”, ама хората не я разбраха и викнаха масово, че парите не им стигат за хляб и мляко... В същата графа е и „успешната работа” с младежката безработица – изборът на тези „симуланти и мързеливци” отново остана... терминал 1 или 2 (поне по данни на Статистическия институт за последната година от страната ни са се изнесли навън повече от 12 хиляди души, половината от които между 20 и 39 години). В същата графа – въпреки „успешната донякъде здравна реформа”, сме „отличник” за ЕС по смъртност. Явно, в България хората могат да умират и поради щастие – един нов герберовиден физиологичен феномен! По едно време се създаде суматоха поради намерението за географско изнасяне на държавни институции из страната. Къде ли не. Сега се оказа, че 172 населени места са всъщност обезлюдени територии – естествен резултат от амбициозната програма за повишаване на жизнения стандарт, която ГЕРБ бравурно оповести преди 41-42 месеца... В Държавен вестник вече намират място и „новини”, които гласят, че се „закрива” N-ско село, градче или друго някое обиталище на „лошия човешки материал” по Б. Борисов. Това, на някои недоучили демократи, може да им изглежда естествено. Но колкото и да им се струва “естествено” (по цивилизационни причини!), ако не се поправи, трагедията ще бъде пълна и скорошна. А как може да се поправи? – ами просто – да се обърнем към обещанията на ГЕРБ и да видим каква бомба със закъснител подложиха гражданите в европейски развитата България.

На този фон звучи гротескно, - но не и смешно! - когато ексминистър Дянков провижда в България „един от 5-те фискални ястреба” в Европа! На такъв оптимизъм може само да се завижда. И на розовите очила на финансовото светило също.

За нас, обикновените, (извън)европейски граждани, остава само едно – Дянковата „политика на лишения” някак си да ни подмине и да запраши в друга посока. Иначе ще трябва да отговаряме с клетви и мотики. Последното също е от графата „чужди езици”. Напоследък някои новопристигнали в България управленци показват явно неразбиране по “тази тема”, но си е за тяхна сметка. На 12 май ще се разбере какво ще се случва – дали ще реализираме „умна политика на лишения” (каквото и да значи това), или ще се движим в правилна посока макар и с умерени темпове (което е за предпочитане), без клетви и без мотики...

 

* Вярвай, но гледай на кого!