КЪДЕ ГИ СТЯГА ЧЕПИКЪТ РЕФОРМАТОРИТЕ

Зора
Печат

Мартиролог означава списък на мъченици за вярата или сборник с жития на светци. Сред българските мъченици за православната вяра има такива, към чиито имена е добавено и прозвището „Софийски”. Един от няколкото мъченици, на които има кръстени улици в София, е Никола Нови, а изгореният жив от османлиите през 1530 г. великомъченик Георги Софийски е наречен „Най-нови”, той бил умъртвен, понеже отказал да смени християнската си вяра с религията на „присъстващите” или „съжителстващи” поробители... Но сред софийските мъченици няма нито един, който да е титулуван „Нови”... спрямо самия себе си. Едва днес сме свидетели на създаването на нов светия, в лично качество и „стар”, и „нов”. Това е премиерът Бойко Борисов и неговите два управленски мандата: август 2009 г. - февруари 2013 г., и от извънредните парламентарни избори през есента на 2014 г. до днес. „Безпристрастни” дясно ориентирани коментатори, които умираха да бъдат приласкани от Борисов-1, днес се вайкат, че между първия Бойко и Втория нямало нищо общо. Толкова голямо било отстъплението от някога прокламираните от Борисов принципи и цели на управлението.

И къде точно виждат голямата, негативна според тях, промяна в неговото поведение?

Първо, в отказа от всякакви реформи, били те съдебни, здравни, административни, изборни и т. н.

Второ, в съюзяването, сиреч коалирането с националистите от ПФ и „левите” популисти от АБВ, довело до скандалите с прекрояването на Изборния кодекс. Според вижданията на патриотите за ограничаване намесата на турската държава във вътрешната политика на България броят на изборните секции в страните извън ЕС трябва да се ограничи на 35.

Недоволни, че не са били поканени на пазарлъка между ГЕРБ и ПФ, съпартийците на Първанов обявиха, че излизат от управляващата коалиция. А грантовите фондацийни „протестъри” представиха намаляването на броя на изборните секции извън страните от ЕС като ограничаване на конституционното право на българските граждани в чужбина да гласуват.

Трето, виждат го в замяната на истинската борба с корупцията и престъпността с показни акции за сплашване като нахлуването на ГДБОП във Фонда за лечение на деца в чужбина и ареста на неговия директор Пламен Александров и няколко служителки.

Четвърто, във възпроизвеждането на модела „Кой?”, вместо неговото демонтиране.

Пето, и най-отчайващо според „демократите от седмия ден”, е приглушаването на антируската реторика, оставяйки на президента Плевнелиев да води сам „хибридната война” с Путин. Същински „сам юнак на коня!” Непростим грях, който не може да бъде засенчен от метаните към Анкара и целувките на Борисов с диктатора Ердоган. „Ние сме си дали дума с Ердоган да пазим турско-българската граница”, уверява Борисов. И това, след като Ердоган заплаши ЕС с отказ от споразумението за реадмисия на нелегалните имигранти, ако не бъдат вдигнати шенгенските визи за турски граждани и на Турция не бъдат преведени незабавно обещаните 3 млрд.евро!

Впрочем, заканата на Ердоган е приведена в изпълнение, защото германското разузнаване предупреди, че бежанският натиск срещу България се засилва. Доказват го и заловените във вътрешността на страната бежанци и нелегални имигранти от Афганистан, Пакистан, Ирак, Сирия и Северна Африка. Само за една събота (28 май) бяха заловени 96 нелегални имигранти, 56 от които бяха върнати на Гърция, 40 души ще останат тук още десетина дни. А някои успяват да стигат безпрепятствено чак до сръбската граница. Но за нашите отчаяни „евроатлантици” неуместното раболепие към Ердоган е по-приемливо от плахите покани на Борисов към Русия да се включи към газовия хъб „Балкан”. Да не говорим за сваляне на санкциите срещу Русия, от които страда и България. Нашите нови интернационалисти, начело с Плевнелиев, са повече загрижени за интересите на Украйна, отколкото за българските национални интереси.

Промотърите на „свети Бойко Нови” забравят, че през втория си мандат той има само 86 депутати и е принуден да управлява с коалиция „орел, рак и щука”. И в първия си мандат той нямаше абсолютно мнозинство, но беше подкрепян безусловно от цели три парламентарни групи: ОДС, РЗС и „Атака”. Въпреки това Борисов не изневери на навика си сутрин да казва едно, на обяд второ, вечер трето. Новото е, че в играта „познай какво ще направя” участва и ПГ на ГЕРБ. Понякога гласува „против” своя лидер, а понякога си позволява да го привиква в НС, за да отговаря защо не е освободил кадрите на „опозиционната” партия ДСБ във властта. Но при цялото това театрално жужене в герберовия кошер, бившият заместник-председател на ДСБ Петър Москов се ползва с огромното доверие на премиера. И въпреки всички скандали в повереното му ведомство, продължава да „реформира” системата на здравеопазването, измисляйки причудливи новаторства. Например използването на пръстови отпечатъци на пациентите в болниците и аптеките... уж, за да се пресече възможността за източване на НЗОК. На своя пост остана и председателят на КЕВР Иван Иванов, въпреки, че партията му ДСБ излезе в опозиция.

Нима възмутените от поведението на Борисов-2 вярват, че собствените им колеги се ръководят от морални принципи, а не от келепира?

Борисов Нови”, както го наричат в ДСБ, обяви, че чака Алексис Ципрас да му разкаже за енергийните планове на Путин след визитата на руския президент в Атина. А можеше да получи информация от първа ръка. Предпочете да изпрати обаче министъра на енергетиката Теменужка Петкова на енергийната среща в Петербург и ако ЕК „размрази” проекта „Южен поток”, България можело и да стане газоразпределителен център за ЕС. Ето тази възможност тревожи нашите „путинофоби” - ами ако ЕК се съгласи тръбите да минат през „анексирания” от Русия Кримски полуостров... И сигурно ще им се наложи да признаят, че Борисов е бил по-прозорлив от тях?! Не стига това, но може да рестартира и проекта АЕЦ „Белене”! И тогава на антируския фронт ще остане единствено любимецът на „десните” Росен Плевнелиев. Но вместо слава, неговата евроатлантическа реторика, антикомунизъм и русофобия му носят само обществено презрение. След като разбра, че и от ГЕРБ не го щат за държавен глава, обяви, че няма да се кандидатира „по лични причини”. А във внезапно бликналата към него любов на Раданкъневци видя политическа интрига. И правилно. Дори той се погнуси от тяхната подкрепа!

Що се отнася до президента, Борисов каза, че бил повикал Плевнелиев да говорят относно кандидатурата му за президент, но той го изпреварил, заявявайки, че няма да участва в президентската надпревара. Оставаше да направи като новоназначения турски премиер Бинали Йълдъръм, който на митинг в Диарбекир забравил, че е министър-председател и се обърнал към Реджеп Ердоган с думите „Уважаеми господин министър-председател!”, което отвсякъде намирисва на големановщина, ама нейсе...