СВЕТЪТ МЕЖДУ ВОЙНИТЕ

Валентин ФАЛИН
Печат

Валентин ФАЛИН пред сп. „Историк” в разговор с Пьотр Александров-Деркаченко и Олег Назаров

Как и защо Първата световна война премина към Втората световна, кой стоеше зад гърба на Хитлер и каква бе ролята на Лондон и Вашингтон в „похода срещу Русия”, проточил се през целия 20 век – над тези въпроси размишлява Валентин Фалин, доктор на историческите науки, един от ветераните на руската външна политика, извънреден и пълномощен посланик

Валентин Фалин: - Един от централните въпроси за Първата световна война, който винаги се обсъжда в исторически план, е дали тази „световна кланица” бе неизбежна? Та нали по-прозорливите съвременници предупреждаваха за надигащата се опасност много преди началото й.

Фридрих Енгелс, който умира през 1895 г., предвиди, че Германия, в съюз с Австро-Унгария, в обозримо бъдеще ще нападне Русия и Франция. Същевременно за мнозина – обикновени жители, но и за политици, - тази война бе съвсем неочаквана.

Дори и след изстрела на Гаврило Принцип в Сараево, те продължиха да се надяват, че най-лошото ще бъде избегнато...

Двете клонки на една и съща раса

- През февруари 1914 г. лидерът на десните в Държавния съвет Пьотр Дурнов изпратил докладна на Николай Втори, в която изразява (после се разбира, че съвсем справедливо) скептицизма си по повод сближаването между Санкт-Петербург и Лондон, тъй като не виждал никаква полза за Руската империя от съюз с Мъгливия Албион.

Какво мислите за това? Какви са според Вас причините за Първата световна война?

- „Ударът не винаги попода в целта, но намерението остава” – казваше големият философ Жан-Жак Русо.

Отношението на официален Лондон към Русия е по правило враждебно. Дори в края на 18 век, когато Руската империя е съюзник на Великобритания срещу Франция, англичаните не само осуетяват доставката на продоволствие и медикаменти за войската на генерал Александър Римски-Корсаков, но и издевателстват и над войниците на Александър Суворов с карикатури. Изобразявали ги с монголски шапки и с тигрови нокти и кинжал между зъбите, един вид - каква заплаха за европейската цивилизация. Нещо подобно тиражирали и „бащите на демокрацията” по време на Кримските войни, и през 1918 г., и по-късно.

Що се отнася до общия знаменател на процесите, довели до Първата световна война, той и до днес си остава неизчислен. И е жалко, че не само мнозина политици и публицисти, но и някои, да ги наречем солидни изследователи, се задоволяват с видимата част на спектъра. А пък всяко опростяване е изкривяване на истината. Ако не я познаваме, остава ни да витаем над бездната, както справедливо отбелязва Люк де Клап дьо Вовнарг, сподвижник на Волтер.

И така, според установената вече легенда, след като на 28 юни 1914 г. в босненско Сараево Гаврило Принцип ранява смъртоносно наследника на австрийския престол Франц Фердинанд, Австро-Унгария стъпва на пътеката на войната срещу Сърбия. После Вилхелм Втори обявява война на Руската империя.

Но на практика основните планове на войната срещу Сърбия и защитницата й Русия са разработени години преди това от Берлин и Виена. Германската армия е в пълна бойна готовност още от март 1914 г. – три месеца и нещо преди изстрелите в Сараево.

Германия и Великобритания също се опитвали да се договорят. И пак в ущърб на Русия. През 1898 г., в Хага, Русия издига инициативата за ограничаване надпреварата във въоръженията и прекратяване на милитаризацията на науката. Тогава Джоузеф Чембърлейн, министър на Великобритания по въпросите на колониите, предлага на немците да съберат в едно двете клонки на своята единосъщна раса, така че Русия да остане затворена в Балтийско и в Черно море...

- Значи поне от края на 19 век Русия, а после и СССР, последователно се борят за мир. Но именно Западът постоянно ги сочи като агресор...

- И до днес се опитват да вменят на Русия агресивни намерения... Но да се върнем на 1898 г. За да угоди на Лондон, Берлин предава бурите, срещу които Албионът воюва. Англичаните пък обещават да задоволят колониалните апетити на Втория райх за сметка на Мароко или Сиам. Накрая немците не получили нито едното, нито другото.

-Берлин и Лондон по тази причина ли се разминали?

- Не само. Препъникамък станала заявката на Вилхелм Втори за изравняване на германските морски сили с британските.

Сблъсъкът във военно-морското поприще не променя основното – традиционната русофобска ориентация, присъща както на Лондон, така и на Берлин през по-голямата част от 19 век, да не говорим за 20-ия.

Лондон никога не се е отричал от идеята си да сблъска руснаци и немци, и още по-добре – да наложи на Русия, а после и на СССР, война на два фронта.

Именно Албионът, според договора от 1902 г., стана кръстник на японската агресия срещу Русия от 1904-1905 г. Японският флот, който атакува порт Артур, бе изграден от британските корабостроители с парите на американския банкер Якоб Шиф. Лондон предупреди французите и немците, че ако някой подкрепи Русия, Великобритания ще застане на страната на Япония. С договора от 1904 г. англичаните се задължили да участват в бойните действия като японски съюзник, ако Руско-японската война зацикли.

- Има мнение, че и през Първата световна война англичаните носели змия в пазвата си по отношение на Русия, а тогава страните били в една и съща коалиция. Така ли е?

- Тази фраза - “камък в пазвата” подчертава специфичното участие на Великобритания в прословутата Антанта.

Записът на разговора между Уинстън Чърчил и Бисмарк, внука на легендарния канцлер, от 20 септември 1930 г., внася повече яснота. Йосиф Сталин запазва на работната си маса този запис, прихванат от съветското разузнаване, до края на живота си.

Ще предам по смисъл документа. Чърчил казва: „Немците сте глупаци, вие намислихте войната на два фронта. Ако се бяхте съсредоточили върху разгрома на Русия, ние щяхме да се погрижим Франция да не ви пречи. А ако Париж не поиска да се вслуша в съвета ни, щяхме да го оставим насаме с вас.” Това е първият тезис на Чърчил, който визира историята, а през 1914 г. самият той и Едуард Грей, шефа на Форийн офис, пишат историята. Вторият тезис се отнася до индустриализацията, която тече в СССР. Чърчил призовал да се направи всичко възможно само и само Съветският съюз да си остане аграрна страна...

„Възложете на нас да се разправим с тях”

- Версайският договор, с който приключва Първата световна война, можеше ли да осигури дълъг мир?

-Не. Версайската конференция „осчетоводи” промеждутъчните сметки от войната. Когато се реже победната торта, всеки от водещите участници на масата се стреми да получи по-лакомо парче. Тогава тайните планове и замисли излизат наяве.

Версайският „талмуд” от 440 члена, подписан на петата година от изстрелите в Сараево, изначално не би могъл да претендира за миротворческа мисия. Показателен е коментарът на френския правителствен глава Жорж Клемансо по повод подписването на споменатия правов акт: „Този договор, както и всички останали договори, не е нищо друго освен продължение на войната, и не би могъл да е нещо друго”. Всъщност това е заявка за довършване на нещо недовършено.

През същата тази 1919 г. Клемансо призовал да се обкръжи болшевишка Русия, за да не заплашва европейската цивилизация със „желязна завеса”. Този термин е на Клемансо, а не на Йозеф Гьобелс или Чърчил. А малко преди това френският маршал Фердинанд Фош обявява, че ако Първата световна война не приключи с разгрома на Съветска Русия, трябва да се смята за загубена.

- И това е същият този Фош, който признава, че „Ако Франция не бе изтрита от лицето на земята през 1914 г., заслугата за това е на първо място на Русия”!

А Вашингтон как се отнася към Русия?

- Оптималният модел за решаване на „руския въпрос” според него е разчленяване на бившата Руска империя на отделни държави и територии, зависими от чужбина. Държавният департамент на САЩ изпрати делегация на Парижката мирна конференция, която бе оборудвана с географска карта, където са начертани „обновените” граници на Русия. Орязани са Финландия, Прибалтика, Полша, Украйна, Белорусия, Кавказ, Средна Азия, Сибир и Далечният изток. Оставени са само Москва и централната част на Руската равнина.

Западът се бореше с всички възможни средства за осъществяването на подобен план: през Гражданската война, тоест в периода 1918-1922 г., в Съветска Русия вилнеят 330 000 интервенти. Не може да се пресметне колко хора са покосени от ръцете на чуждестранните палачи. Само в концлагерите, действащи на окупираните територии в страната ни, загиват 50 000 души.

Впрочем, по същото време, за което разговаряме с вас, по-точно ноември 1922 г., е осъществен и първият контакт на Адолф Хитлер с американците. Бъдещият фюрер разговаря със Смит, помощник военния аташе на САЩ в Германия, и казва: Не правете планове кога ще ви се наложи да воювате с комунистите на бойното поле, възложете на нас да се разправим с тях”. Тези думи впечатлили силно Вашингтон.

От декември 1922 г. банковият клан Вартбург започва да финансира дясното екстремистко движение във Ваймарската република. За опекун на Хитлер спецслужбите на САЩ проводили Ернст Ханфштенгел, син на немец и американка. Той е випускник на Харвард и бил в кръговете, където се тестват политиците в САЩ. Пристигнал в Германия, помогнал на Хитлер за публикуването на „Моята борба”, благодарение на американските финансови инжекции нацисткото вестниче „Фьолкишер Беобахтер” („Народен наблюдател” – бел. ред.) става общонационален медиен рупор.

Ханфштенгел съчинява и маршовете, под чиито звуци маршируват отрядите на СА. Съвсем неслучайно той става чуждестранен пресаташе на НСДАП (от немски - Националсоциалистическа германска работническа партия) и заместник-ръководител на прес-бюрото в щаба на Рудолф Хес. Ханфштенгел посредничи при урегулирането на контактите на Хитлер с видни немски политици и чуждестранни дейци. През 1937 г. той напуска тайно Третия райх.

- Без никакви обяснения?

- Легендата е, че Ханфштенгел се тревожел за сигурността си. А през войната той бил един от съветниците на президента Франклин Рузвелт, негов сътрапезник по менза в Харвард.

- Кога се появяват първите пропуквания в „замъка” на Версайския мир?

- Подписите под Версайския договор още не бяха изсъхнали и започна демонтажът на заложените в него устои. Поляците първи нарушиха разпоредбите на конференцията, като откъснаха Горна Силезия от Ваймарската република, мястото с най-богатите находища на въглища. Великобритания, Франция и Италия – гарантите на версайския световен ред, мълчаха.

След това войниците на Юзеф Пилсудски, въоръжени до зъби с трофейно германско оръжие, се втурнаха на Изток и завзеха Киев. След месец Киев бе освободен, но въпреки това, според условията на Рижкия мир от март 1921 г., Украйна и Белорусия бяха поделени. С какво беше по-добро това от подялбата на Полша? Откъснати  бяха територии, които СССР си върна през 1939 г. и които след разпадането на Съветския съюз са част от днешните Украйна и Белорусия.

Неморално е да предадеш завладените от полски агресори през 1920 г. Западна Украйна и Западна Белорусия срещу „Източна Полша”, което Варшава практикува и досега. Неморално е да мълчиш за полското завладяване на Вилнюс през октомври 1920 г., както и за хилядите червеноармейци, загинали в полските лагери в периода 1919 – 1922 г.

„Решение, което да е приемливо за всички, освен за Русия”

- В книгата „Вторият фронт. Антихитлеристката коалиция: конфликтът на интереси”, Вие пишете, че „САЩ, Англия и Франция са знаели предварително за подготвяното от нацистите завладяване на Чехословакия”...

- Знаеха и имаха достатъчно време, за да приложат най-добрия начин на противодействие срещу германската агресия. „Западните демокрации” знаеха също, че с поглъщането на Чехословакия Хитлер обвързва успеха или неуспеха на цялостната програма за изграждане на „хилядолетния райх”.

Така през 30-те години на 20 век съдбата отреди на Чехословакия ролята на свързващо звено между западната и източната системи за сигурност – макар и несъвършени, но все пак реално съществуващи. Единствена Чехословакия измежду малките и средните държави в региона имаше голям отбранителен потенциал и развита военна промишленост. А пък стратегическото й разположение бе дори по-важно от военните й възможности. Преодоляването на бариерата Чехословакия, както и аншлусът на Австрия, облекчи немците за проникването им в Източна, Южна и Югоизточна Европа, а също и за излаза им на Черно и Средиземно морета.

Отдавна трябваше да се разбере, че Мюнхенската конференция от септември 1938 г. не е спешен и бърз прецедент, а прецизно планирана сделка. Още през 1937 г. Лондон и Париж се сговориха да се отстъпи на Хитлер Судетската област в Чехословакия. Англичаните и французите не смятаха да воюват заради Чехословакия. През март 1938 г. Невил Чембърлейн, министър-председател на Великобритания, директно мотивира позицията си, без витиеватост, и подчерта, че помощ за чехите „би била само повод за война с Германия”. „За такова нещо може да се мисли едва тогава, когато се появи перспектива да бъде поставена на колене, и то бързо. Но аз не виждам никакъв шанс за това. Затова се отказах да мисля дали да предоставя някакви гаранции за Чехословакия, или пък на французите, в контекста на задълженията им към тази страна”.

Английският премиер озвучи тази позиция в Камарата на общините на 24 март 1938 г. Така той отговори и на предложението на съветското правителство да се свика конференция с участието на СССР, Великобритания, Франция, САЩ и ЧСР с оглед „големият съюз” да се противопостави на нацистките планове за завладяване на света. Тогава Съветският съюз потвърди задълженията си пред Чехословакия, но при условие, че и Франция постъпи по същия начин. Чехословакия подкрепи идеята за конференция. Но Франция, която Лондон изправи пред дилемата или СССР, или Великобритания, избра втората и се присламчи към британския курс за изолация на Москва на международната арена.

Тези и много други факти още свидетелстват, че жертвоприношението на Чехословакия не е принуда, а осъзнат избор на „западните демокрации” вследствие на идеологически и прагматични мотиви.

Срещата в Мюнхен приключи с подписването на още един важен документ – англо-германска декларация за ненападение, мир и консултации. Преди да отлети за дома, британският премиер има прощален разговор с фюрера. Чембърлейн ясно заявил: „Вие имате достатъчно авиация, за да бомбардирате Съветския съюз, още повече че съветските самолети не могат да бъдат дислоцирани на чехословашка територия”.

В крайна сметка Мюнхенският сговор, в който бе превъплътена линията на Чембърлейн да се търси „решение, приемливо за всички, освен Русия”, изправи СССР пред ужасно трудна ситуация. Ако англичаните наистина възнамерявали да постъпят така, както обявили („за да я има Британия, болшевишка Русия трябва да загине”), значи Москва трябвало да си спомни древната поговорка „Своя рубашка ближе к телу” („Всяка коза, за своя крак”... „С вълците вий като вълк”. - Бел. ред.).

- Но какво друго оставаше на СССР? Великобритания и Франция намериха общ език с Германия, Полша също можеше да се договори с Хитлер и да действа в синхрон...

- През есента на 1938 г. Полша участва в подялбата на Чехословакия, откъсвайки от нея Тешинска област (Тешинска Силезия. – Бел. ред.). И едва ли някой се е съмнявал тогава, че Полша сама си копае гроба. Полша подпомогна окончателното излиняване на идеята за колективна сигурност. Впрочем, задължението на Франция пред поляците едва ли е по-ценно на практика, отколкото задълженията й пред Прага.

Изчезването на Чехословакия от политическата карта на Европа стратегически оголи Полша и направи безнадеждно противопоставянето й пред Германия. Полските управници се прилепиха към претенциите на Хитлер спрямо Чехословакия и под сурдинка заявиха и своите, и така главозамаяни и прехласнати по мюнхенския диктат, те сякаш умоляваха и към Варшава да се предявят същите искания. И Варшава си получи претенциите на Берлин през октомври 1938 г.

Хитлер искаше да присъедини Полша към Антикоминтерновския пакт, искаше тя да приеме влизането на свободния град Данциг в състава на Третия райх и да разреши изграждане на екстериториални жп- и автомобилни трасета върху полска земя, свързващи централната част на Германия и Източна Прусия. Поляците получиха такъв ултиматум и го размотаваха пет месеца без отговор.

- Защо?

- Ами поляците трябваше да избират между Великобритания и Германия. Накрая външният министър на Полша Юзеф Бек реши да отлети до Лондон през март 1939 г., и да заяви, че понеже Варшава не получава помощ от англичаните, се преориентира към Германия. Обаче Великобритания научила от французите за замислената маневра на Бек и още преди той да пристигне в Лондон, обявява, че предоставя на Полша гаранции за сигурност. И на Бек не му оставало друго, освен да отклони искането на Берлин на 26 март.

- А след това разяреният Хитлер обещал, че ще направи поляците на дармадан, ще ги свари на дяволска горчивка, и стартирал разработката на плана „Вайс”, според който трябвало да нападнат Полша не по-късно от 1 септември 1939 г. Е, Хитлер си изпълни обещанието, а англичаните – не...

- Два дни след като Германия нанася съкрушителен удар на Полша на 1 септември 1939 г., Великобритания и Франция обявяват война на Третия райх. Но това е само риторика и Варшава на практика не получила никаква помощ от своите гаранти на сигурността. Също и от САЩ.

Започнала „Странната война” – с това име е позната в литературата. Немските генерали недоумявали защо противникът не използва четирикратното си предимство в жива сила, огромното си превъзходство по отношение на танкове и авиация. Същевременно британският фелдмаршал Едмунд Айрънсайд дал „безценен” съвет на поляците – да търсят подкрепа от неутрални държави.

На 1 декември загива първият английски войник – и това е показателно. До този момент Лондон чакал – дали пък Хитлер няма да тръгне веднага на Изток след победоносното приключване на войната с Полша. През есента на 1939 г. Великобритания повече се тревожела как да се провре до Балтийско море, за да съсипе комуникациите на държавите от басейна, и също да налее масло в огъня между Финландия и СССР. На мушката били съветските нефтени находища в Грозни и в Баку.

Тайните протоколи

- В тази връзка как трябва да оценяваме съветско-германския договор за ненападение, сключен през август 1939 г.? Дълги години го наричаха „престъпен”. На Запад и днес мнозина го наричат по същия начин...

- Подобни оценки са неоснователни. Договорът не нарушава международното право нито като концепция, нито по съдържание. Дори и разграничаването на „сфери на интересите”, съдържащи се в тайния допълнителен протокол към договора, не може да се осъжда като заговор и лукавство. Това разграничение следва да се тълкува в смисъла на определена граница, която ако бъде прекрачена, нулира целия пакет от постигнатите договорености. Ако следваме буквално договора за ненападение, извеждането на Литва, Латвия и Естония от германския протекторат не нарушава тяхната суверенност.

Важно е също и това, че висшето ръководство на Германия решило да воюва с Полша не след, а дълго преди срещата на Йоахим фон Рибентроп със Сталин и Молотов в Москва. Знаете, че планът „Вайс” предвиждал едновременното завладяване на Полша и на Литва и по-голямата част от Латвия. Ако това бе станало именно така, немците щяха да започнат война със СССР на разстояние само 90 км от Ленинград... През 1941 г. те стигнаха до източната граница на Естония едва през август.

Не бива да забравяме и че съветско-германският договор за ненападение от 23 август 1939 г. бе подписан 50 часа преди 26 август – планираната дата за нахлуване на немците в Полша. Точна информация за подготвяния удар имали не само в Москва, но и в Лондон. И в нощта срещу 26 август немските диверсионно-разузнавателни групи пресичат полско-германската граница.

В последния момент фюрерът отлага стартирането на плана „Вайс” за 1 септември, понеже разбрал, че Бенито Мусолини зад гърба му информирал Париж, че Рим ще се въздържи от участие в операциите на райха.

Често се чуват упреци по адрес на съветско-германския договор за дружба и за границите от 28 септември 1939 г. В него за еталон е взета т. нар. линия Кързън, определена още през 1919 г. от Върховния съвет на Антантата като източна граница на Полша. Сталин постъпил далновидно, като се съгласил с тази граница. Решението му охладило войнствения пламък на политиците от Лондон, Вашингтон и Париж.

- Каква е оценката Ви за Сталин като дипломат?

- В годините 1943-1945 той се проявява като държавник, способен да защитава фундаменталните интереси на страната в отношенията с Великобритания и САЩ. Ако оценяваме цялостната роля на Сталин, то той опровергава твърдението, че геният и злодейството са несъвместими неща. Бидейки безусловно изверг, той същевременно е и един от великите политици на 20 век.

- Също както през Първата световна война, американците и в началото на Втората световна формално запазвали неутралитет. Но все пак реакцията на Вашингтон по повод съветско-финската война трудно може да се нарече неутрална...

- В началото на 1940 г. Франклин Рузвелт обмислял дали да не денонсира дипломатическото признаване на СССР от страна на САЩ. Вашингтон дори осъществил контакти с Александър Керенски, живеещ в САЩ, с оглед формиране на руско правителство в изгнание.

През февруари-март 1940 г. Съмнър Уелс, емисар на Рузвелт, обиколил Европа по маршрут Рим-Берлин-Париж-Лондон-Рим, убеждавайки лидерите на европейските държави да преустановят „семейната вражда” и да се сплотят пред заплахата на съветските „варвари” срещу западната цивилизация. Намерението на Вашингтон, и на Лондон, да разположат в северна Финландия експедиционен корпус, се провалило - на 12 март 1940 г. СССР и Финландия подписали мирен договор.

Разговорите с Керенски за създаване на правителство били възобновени през 1941 г., когато започва Великата Отечествена война. Вашингтон вярвал, че на Хитлерова Германия щели да й трябват между петнайсет дни и три месеца, за да разгроми Съветския съюз.

Нека отбележа, че през януари 1941 г. стопанинът на Белия дом знаел, че се готви операция „Барбароса”. Първоначално било планирано нападението над Съветския съюз да започне на 15 май. Но неочакваната и упорита съпротива на Югославия отдалечила датата за нахлуването на 22 юни.

- Тези пет и половина седмици можеха да станат съдбовни за есента на 1941-ва...

- Точно така, на немците им оставало много малко време до есенните студове и калища...

Аз бях посланик в Бон, когато през 1972 г. разговарях с ръководителя на Югославия Йосип Броз Тито, който бе на визита във ФРГ. Представих му се и изразих благодарност на югославските другари за това, че през 1941 г. те бяха фактическият и единствен втори фронт, който пое върху себе си значителна част от сухопътните сили на райха. В периода на най-върховното напрежение по съветско-германския фронт – октомври-ноемви 1941 г., когато настъпателният потенциал на Вермахта в операцията „Тайфун” залязваше, югославските партизани „заковаха” 15-16 немски дивизии на Балканите. Спомням си как Тито внимателно се взря в мен и каза: „Вие сте първият руснак, от който чувам това”. По-късно посъветвах Леонид Брежнев да каже същото на Тито. Но от неговите уста така и не се чуха нужните слова...

- Дали щеше да е правилно в залеза на съветската епоха да се оповестят тайните протоколи от 1939 г.?

- Навремето предложих да се публикува подробно изследване за германското нападение срещу Полша по повод 50-годишнината му. Условното название на изследването бе „Истинската история на Втората световна война в документите на разузнаването”. Михаил Горбачов отклони тази идея. А ние разполагахме с най-секретните материали, които са докладвани на Сталин. И според мен, твърдо, ние сме длъжни да оповестим цялата истина.

През 1968 г. със зам.-министъра на външните работи Игор Земски предложихме да огласим секретните протоколи към съветско-германския договор от 1939 г. Това предложение, както и вторият ни опит от 1978 г., не намериха подкрепа. Не бяха публикувани свидетелствата за най-тясно сътрудничество между ръководителите на прибалтийските републики и ръководството на Третия райх, не бяха разобличени и престъпленията на нацистките помагачи към военнопленници, към комунисти и евреи от окупираните територии в Белорусия, в Новгородска, Псковска и Ленинградска области.

В крайна сметка ние оповестихме пред света само част от истината. И се получи най-лошото – полуистина.

- В началото на разговора ни казахте, че историята се описва най-често повърхностно и схематично. Защо?

- Колкото по-сложна е действителността, толкова повече се търсят схеми. И колкото по-елементарна е схемата, толкова по-лесно може да се внуши на хората да й вярват. Така правителствата и политиците трупат лой... И истината винаги е жертва на този подход. Особено ако не се поддава на скопяване, или още по-лошо – боде очите.

Сп. „Историк”, януари 2016 г.

 

* камень за пазухи или „камень за пазухой”. Фразеологичен израз, който се появява в езика в т. нар. Смутни времена, когато Москва е завладяна от поляците – началото на 17 век. И въпреки че яли и пили с московците, скривали враждата към тях, тоест държали в пазвата си камъни, и за всеки случай – воденични... За това отношение свидетелства и полският летописец Мацеевич – „с москалите дружи, но камък в пазвата си носи” – така казвали поляците, а после и малорусите. – Бел. ред.