НОВОТО ВРЕМЕ ДОЙДЕ! ДА ВЛЕЗЕМ ПО-БЪРЗО В НЕГО

Панко АНЧЕВ
Печат

В редица публикации, преди всичко в “Нова Зора” и в „Поглед.инфо”, се мъча да докажа, че идва ново време, което носи резки и дълбоки промени; че настъпва нова геополитическа ситуация, която обръща пътя на България и дава ускорение на историко-политическото й движение и че още сега левицата трябва да се утвърди като политическият субект (понеже е готов идейно, политически и организационно), поемащ отговорността за ръководството на икономиката, обществото, нацията и държавата. И че тези резки промени разместват издълбоко социалните пластове, за да изведат като носители на промяната нови обществени съсловия. И че сега именно е важно и необходимо да се формулират новите идеи и да се посочат новите цели, към които България ще върви в следващите десетилетия.

Току-що отминалите избори за президент и в САЩ, и в България отвориха очите на някои социолози и политолози и те се поизпуснаха да кажат, че сме в нова обстановка. Ала сведоха съждението си „до свалянето на ГЕРБ от властта” и до прогнози за изхода от предсрочните парламентарни избори през пролетта на 2017 г. Т. е., че по същество нищо кой знае какво не се е случило и че проблемът е просто кой ще наследи ГЕРБ, за да управлява държавата. Най-радикалният вариант на прогнозата е, че левицата ще спечели тези избори.

Но днешното време, което аз наричам ново, е коренно различно от онова, което беше  само допреди година-две. То показа, че е дошло началото на края на неолиберализма като главна и побеждаваща световна идеология, върху която е изграден светът. То спира глобализацията по неолибералния американски модел, възстановява статута на националните държави като социални, независими и суверенни, съществуващи в своите цивилизации, а не насилствено извадени от тях. То променя отношението към човека и начините на обществено устройство. Видно е вече, че социално-икономическата система е подложена на дълбоки трансформации, засягащи самата й същност; тези трансформации я подриват и заплашват да я ликвидират окончателно.

Разбира се, това са тенденции, а не отчетливи процеси, но нали именно тенденциите трябва да се съзират, за да сме готови по-късно с това, което ще се установи като оформен и изявен процес.

Краят на неолиберализма поражда необходимостта от нов подход към икономиката, производството и разпределението, но и от нови ценности, моделиращи настоящето и бъдещето на Европа и света. А заедно с тях и на България. Те не могат повече да са израз и продукт на чисто пазарните икономически отношения  и няма да позволяват човешкият живот да бъде стока, а социалните дейности – услуги срещу заплащане. Колкото и далечна или не съвсем ясна да е тази перспектива, за нея трябва да се работи още от сега. Сега именно е моментът да се конструира и озвучи нов социален проект. Да се очертаят поне основните му контури. Да се набележат главните му тези! Сега е моментът да се породи нова фразеология и нов тип говорене, за да се уточнят новите понятия и термини, новата интонация дори, чрез които този проект ще бъде представен, защитаван политически и пропагандно, популяризиран сред широк кръг от обществото и установяван и националните държави.

Понеже пазарът е детрониран като главна ценност и нравствено-политически критерии за оценка на всичко, новият обществено-икономически проект няма да бъде десен – това е очевидно. И тук трябва да направим едно важно уточнение.

През последните двадесет и пет години у нас и в Европа левицата преживя тежки изпитания, които я омаломощиха и поставиха под съмнение нейното съществуване. Виждаме, че тя практически няма свой силен и идейно изявен политически изразител почти никъде в Европа. Европейските социалистически и особено комунистически партии напълно се маргинализираха и се поставиха изцяло в услуга на капитала. Те нямаха избор и се подчиниха на обществено-политическите реалности. Така стана и в България. Но липсата на адекватен и силен политически изразител на лявото не означава, че самото ляво е изчезнало. Напротив, то бе живо през цялото това време и може с гордост да се похвали, че не е умирало и че отново идва неговото време. И това важи най-вече за нашата страна, която поради своята икономическа изостаналост и ужасяваща бедност не можа да се уеднакви с Европа. Това днес й дава предимството да бъде различна и по-лесно да се нагажда към новите икономически и политически реалности. В този смисъл тя се явява отново съставка на онова “слабо звено”, което в средата на 20 век позволи върху него да се извършат радикалните обществено-политически и икономически промени, превърнали я (въпреки твърденията на неолибералните парвенюта) в икономически развита индустриална държава.

Българската левица е в благоприятна ситуация. Тя не само е жива, но и се надига за нов живот и за своята нова историческа роля. Необходимо е лидерите й да осъзнаят нейното предназначение и готовност днес, за да поемат отговорността да я поведат по верния път. И то точно сега, в навечерието на предстоящите предсрочни парламентарни избори.

Левият проект изисква да се подчертае възвръщането към суверенитета на националната държава и ограничаване властта на квазидържавите от рода на Европейския съюз. Левицата трябва да изведе като една от своите най-важни цели реабилитацията на българската национална държава и да подчертае, че този тип държава е едно от най-големите завоевания на българската нация, постигнато с победата на българската национално-освободителна революция. И че българското участие в глобализационните процеси ще бъде именно чрез запазването, устояването и развитието на този  тип държава.

Следователно участието ни в Европейския съюз и във всякакви други международни обединения и блокове е допустимо при условието, че запазваме пълния си и неприкосновен суверенитет. Да, това е ревизия на членството ни в ЕС и НАТО, но към подобни ревизии вече отиват и други членки на тези съюзи. Девизът ни днес трябва да е, както добре го формулира в своята предизборна кампания новоизбраният президент Румен Радев, „възстановяване достойнството ни на българи”!

От изключително значение е формулирането на понятието за социална държава. Според българската конституция българската държава е социална, но това са само нищо неозначаващи думи без конкретен смисъл и още по-малко – без реално практическо съдържание. Затова и България не е социална, а либерална. Социалната държава е грижовна за своята нация и поради това никой не бива да бъде лишаван от здравеопазване, образование, култура, възнаграждение, което да му гарантира определен жизнен минимум за съществуване. Защото нито здравето и образованието са стока, нито лечението и обучението могат да бъдат услуга срещу заплащане. Либералната държава ни отдалечи от този жизнен стандарт, но левицата трябва да го върне на хората в близко бъдеще. Този стандарт може и да не е толкова висок предвид състоянието на икономиката ни, но когато държавната идеология е основана на правилото, че най-важната задача на държавата е да обезпечи този стандарт, тогава няма да се повтаря, че е по-важно да се съблюдава т. нар. финансова стабилност, а не благополучието на човека. Не бизнесът ще се грижи за хората, а държавата ще застави, чрез лостовете, с които разполага, бизнесът да отделя повече средства за това. Бизнесът и капиталът мислят единствено за себе си, за собственото си увеличаване и благополучие и не ги е еня за хората. Затова трябва да бъдат подчинени на нови правила и да не се извиняват с пазара или просто да нехаят за отговорността, която имат за хората. Циничното говорене, че трябва най-напред да се развие пазарната икономика, пък тогава да се мисли за високи заплати, нормални пенсии и пари за здравеопазване, образование и култура, трябва да престане, защото е лъжовно. То оправдава неолиберализма, но е в противоречие със социалната държава. Защото ако целта на държавата не е благополучието на нейните граждани, никаква високо развита икономика, никакво увеличаване на БВП няма да го постигне. И тогава богатият ще богатее, а бедният ще обеднява още повече.

 

Назряла е необходимостта и от отказ от абсолютизирането на досегашния неолиберален модел на фискална политика, според който най-важното е да се поддържа с цената на всичко – дори и с пренебрегване на конституционната формула за социалната държава, нисък бюджетен дефицит за сметка на икономическия растеж. Видяхме, че това носеше похвали на Борисов от Меркел, но икономиката ни пострада значително. Разбира се, промяната тук не бива се извършва рязко, а плавно, за да не произведе нови сътресения в икономиката, да не увеличи рязко инфлацията, да не се създаде ситуация, в която да има пари, а пазарът да остане без стоки и услуги.

За да се осъществи постепенното осъществяване на този проект, е нужна политическа стабилност, ред и спокойствие в държавата. Необходима е и спокойна пропагандно-идеологическа атмосфера, съдействие от страна на медиите, политическо съгласие поне с партиите, стоящи близо до левицата. Не е изключено да се наложи да бъде търсена сметка за действията на управляващи от последните години и особено да се поведе истинска война с корупцията. Без добре организирана и готова за такива действия съдебна система нищо няма да се получи. Това важи и за органите на реда, охраната на границата, въоръжените сили.

Няма кой да направи всичко това освен БСП. Тя е не само гръбнакът на левицата, но и самата левица все повече се отъждествява с нея (това го показаха и президентските избори).

Историята възлага днес на БСП историческата отговорност да изведе държавата, обществото и нацията от досегашния пагубен неолиберален модел на развитие и да я върне в нейната естествена цивилизационна среда и социално-икономическа нормалност. И това да стане сега, след предсрочните парламентарни избори. Времето за пренастройване и подготовка е кратко, но още не е изтекло. Левицата е длъжна да излезе от обичайното и за нея разбиране за политиката като дребни сметки кои да са депутатите и министрите й, колко процента ще получи на изборите, с кого ще се коалира, как ще увеличава заплатите и пенсиите, ще намалява ли данъците и пр. Огромната отговорност и високата цел изисква ново съзнание, поведение и пропагандно говорене. Тя трябва още сега да пристъпи към изработването на този нов социално-икономически проект, за който тук говоря. Той трябва да стане достояние на членовете и симпатизантите на партията, а и на цялото общество. Ако бъде добре направен и представен с разбираем език и убедително, той ще бъде възприет от мнозинството българи и ще бъде подкрепен на изборите. Тогава и БСП ще победи убедително. Дано тя сега не се поддаде на инерцията и тръгне да пише “послания”, с които да “примамва” избиратели, и се откаже от изработване на нова стратегия за развитието на България.

Историята се доверява на този, когото тя сметне за способен да изпълни повелите й. И не прощава на негодния и на неготовия да оправдае нейното доверие.

Затова нека бързо влезем в новото време и да заслужим доверието на историята!