ФЕВРУАРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ: ДЕН ПО ДЕН

Олег Назаров
Печат

Какви са причините, довели до краха на Русия в началото на отминалия век? Кои са силите и каква е механиката на събитията, отключили тектоничните тласъци в руското общество и предопределили съдбата на императорския Романовски дом, на империята на самодържавието и на мирозданието на цял един православен народ, за който сияйният вертикал на вековните ценности винаги е бил Бог, Цар и Отечество? Кои са отключващите механизми на кървавите вакханалии, изпълващи понятието революция, които сменят посоката, ритъма и смисъла на живота на милиони хора и ги хвърлят в геената огнена на адския валяк на историята?

Февруарската революция от 1917 г. е почти непозната за по-възрастното поколение. Някой би нарекъл причините за това догматични, друг - неважни, и толкоз. За по-младото поколение Февруарската революция е напълно неизвестна, да не говорим за последващата - Октомврийската, която с право или не, мнозина наричат краен продукт на една всемирна геополитическа конспирация. И нейните прокламирани цели са напълно сатанизирани. Поне дотолкова, доколкото управляемият мейнстрийм на пропагандата цели именно сатанизирането въобще на Русия и на всичко руско.

Тъкмо затова избрахме публикацията на изтъкнатия член на Зиновиевския клуб, доктора на историческите науки Олег Назаров “Февруарската революция: ден по ден”. Малцина от нейните съвременници са предполагали, че първите й прояви могат да прераснат в онова страшно подземно бучене на земетръса, който срути руския свят и разтърси умовете и сърцата на хората. Ужасите на братоубийства, кървава сеч, възторзите, надеждите и разочарованията на цели поколения тръгнаха от един февруарски ден на 1917 г. Нека четем, мислим и помним. Нека се учим от историята, макар тя да ни учи, че никой не се учи от нея.

Зора

23 февруари (8 март)четвъртък

На този ден бил отбелязван Международният ден на жената, тъй като по Григорианския календар датата съответства на 8 март. В 9 часа сутринта по улиците на Петроград първи излезли работниците от Виборгския район* - манифактурите за производство на хартия “Невка” и Сампсониевската фабрика за хартия. Към тях се присъединили работниците от близките предприятия, както и жените, които се редели на опашки за хляб. Тази протестна акция не била изненада за никого. Художникът Александър Беноа си отбелязал в дневника: “Във Виборгския район започнаха големи безредици във връзка с хляба (наистина е чудно, че чак сега се случват!)”

Митинги започнали и в други райони на Петроград. Според историка Игор Лейберов, на 23 февруари в протестите участвали 128 388 души от 49 предприятия, което прави 32,6 % от общия брой на столичните работници.

 

С лозунгите “Искаме хляб!” и “Край на войната!” демонстрантите се насочили към градския център, но полицията ги възпряла. Около 16 часа следобед групи работници все пак стигнали до центъра, като минавали по речните ледове или един по един по мостовете. В центъра на Петроград протестиращите били пресрещнати от засилени отряди на конната полиция и от казашки части.

Според полицейските сводки около 18 часа “тълпата, преминаваща по Суворовския проспект в посока Невски проспект, преследвана от пеши полицейски отряди, успяла да разбие по пътя си повече от 8 витрини на три магазина и да отнеме пет ключа от трамвайните ватмани.” По същото време в механичния цех на Франко-руския завод “се събрали работниците от всички цехове - около 3000 души, и започнал митинг”. “Ораторите говорили най-вече за липсата на хляб, държали речи също за и против войната, а също за и против безредиците. Окончателното решение по въпроса за излизането на улицата било отложено и работниците спокойно се разотишли” - пише в полицейските доклади.

Късно вечерта в сградата на градоначалника започнало съвещание на военните и полицейските власти на Петроград. То било председателствано от командващия войските на Петроградския военен окръг ген.-лейтенант Сергей Хабалов. Членовете на съвещанието изслушали и обсъдили доклада на градоначалника генерал-майор Александър Балк за събитията през деня и било взето решение от 24 февруари военните да поемат отговорността за реда в столицата.

На същия ден

на заседание на Държавната Дума депутатът меншевик Матвей Скобелев заявява: “Тези нещастни полугладни деца и техните майки, жените, домакините, повече от две години безропотно, смирено чакат пред вратите на лавките за хляб, накрая тяхното търпение свърши и може би безпомощно и безнадеждно дори излязоха мирно на улицата и още по-безнадеждно повтарят: хляб и хляб. А след тях и след мъжете им, и работниците, които в последно време не могат да получат и трошица хляб, отивайки рано сутрин в завода”. Председателят на Думата Михаил Родзянко отнел думата на Скобелев, а той припомнил нещо, което скоро се превърнало в пророчество: “От историята знаем случаи, когато властта, разложила страната докрай, принуждава населението да гладува и възмутеното население наказва жестоко онези, които морят с глад населението”.

24 февруари (9 март)петък

Броят на стачкуващите надхвърлил 160 хиляди. Демонстрациите също станали по-многобройни. Процесът придобил лавинообразен характер. Под председателството на премиер-министъра княз Николай Голицин в Мариинския дворец** започнало съвещание по въпроса за снабдяването на Петроград с храни. Станало ясно, че столицата разполага със запаси от 460 000 пуда *** ръжено и пшенично брашно и зареждането с храни тече в обичайния режим. Съвещанието предало контрола върху разпределението на хляба на Градската Дума.

 

Хабалов опитал да успокои жителите на Петроград, като публикувал съобщение, че хлябът в града е достатъчно и снабдяването с брашно върви без прекъсване.

25 февруари (10 март)събота

Стачката обхванала 240 000 работници. Около 10 часа сутринта, на ъгъла на Фински переулок и Нижегородската улица сотня казаци и взвод драгуни препречили пътя на работниците. “Тук пристигнал с отряд от 10 души конна полиция началникът на градската полиция Шалфеев - пише в спомените си генерал-майор Александър Спиридович. - Той се приближил до тълпата и започнал да уговаря работниците да се разотидат. Казаците и драгуните се оттеглили. Тълпата възприела това като нежелание на войската да работи с полицията и се нахвърлила върху Шалфеев. Свалили го от коня, тежко го ранили с желязо и го пребили. Отрядът се върнал на помощ, но бил пометен. И от двете страни се чували единични изстрели. Върху полицията полетели камъни и късове желязо. Накрая тълпата била разпръсната, благодарение на отряди, които дошли на помощ. Шалфеев бил отведен в болница в безсъзнание. В 17,20 ч, както е отбелязано в донесенията на Охранното отделение, в Гостиния двор “бил открит огън по демонстрантите от страна на смесения отряд на 9-и Запасен кавалерийски полк и взводове на лейбгвардията на Преображенския полк”. При разгонването на митинга на Знаменския площад били убити и ранени десетки хора. Демонстрантите били обстрелвани по Садовая улица, по Литейния и Владимирския проспекти. Около 21 часа Николай Втори издал заповед от щаб-квартирата на Хабалов: “Заповядвам от утре да се прекратят безредиците в столицата, които са недопустими в тежкото време на война с Германия и Австрия”.

На същия ден

вечерта министърът на вътрешните работи Александър Протопопов изпратил в щаб-квартирата телеграма, в която резюмира събитията от последните три дни. “Внезапно разпространените в Петроград слухове за някакво ограничаване на дажбата изпечен хляб за денонощие на възрастните - по един фунт, а на малолетните в половин обем, предизвикаха засилено изкупуване на хляб, очевидно за запасяване, поради което хлябът не стигна за част от населението - докладвал министърът. - По тази причина на 23 февруари в столицата избухна стачка, съпроводена от улични безредици. Първият ден стачкуваха около 90 хиляди работници, вторият - 160 хиляди, днес - около 200 хиляди. Уличните безредици се изразяват в демонстрации и шествия, често и с червени знамена, разгром на лавките в някои пунктове, частично блокиране на трамвайното движение, сблъсъци с полицията. /.../ Днес през деня имаше по-сериозни безредици близо до паметника на император Александър Трети, на Знаменския площад, където бе убит приставът Крилов. Движението има неорганизиран стихиен характер; едновременно с ексцесите срещу правителството, на някои места буйстващите приветстват войската. Военното началство предприема енергични мерки за прекратяване на по-нататъшните безредици.”

26 февруари (11 март)неделя

На сутринта жителите на столицата прочели съобщението, подписано от Хабалов и разлепено из града. “През последните дни в Петроград започнаха безредици, съпроводени от насилие и посегателства върху живота на воински и полицейски чинове. Забранявам всякакво струпване по улиците. Предупреждавам населението на Петроград, че лично съм разрешил на войските да употребяват оръжие и да не се спират пред нищо в името на възстановяването на реда в столицата”.

От ранна утрин мостове, улици, переулки, водещи от работническите квартали към градския център, били завардени от засилени отряди полицейски и военни части. През деня демонстрантите край Казанската църква били обстрелвани. Бройката на убитите и ранените нараснала на десетки хора. Обаче не всички били готови да стрелят по народа. 4-та рота на запасния батальон лейбгвардейци на Павловския полк отказала да открие огън по демонстрантите и обстреляла полицейските части, както заповядал Хабалов - “без да се спира пред нищо в името на въдворяване на реда”. Скоро пристигнали преображенци (войници от Преображенския лейбгвардейски полк - бел. ред.), обкръжили и арестували рота войници, а 19 бунтовници били изпратени в Петропавловската крепост.

Въпреки този инцидент събитията през деня създавали впечатлението, че правителството контролира ситуацията в столицата. Кадетът Владимир Набоков свидетелства, че “на 26-и вечерта ние бяхме далеч от мисълта, че следващите два-три дни ще донесат колосални, решаващи събития със световноисторическо значение”.

Късно вечерта се провело заседание на правителството в дома на княз Голицин и повечето министри възприели идеята за разпускане на Държавната Дума, под чиито прозорци се изливал неспирен поток от критики по адрес на властта. Голицин написал датата за прекратяване на заседанията на Думата върху специално донесената бланка с императорския указ. За разпускането на Думата оповестил нейният председател. Михаил Родзянко разбрал, че на основание чл. 99 от Основните държавни закони на Руската империя Николай Втори разпуска Държавната Дума и Държавния съвет и назначава срок за възобновяване на работата им от април “в зависимост от извънредните обстоятелства”.

На същия ден

Михаил Родзянко изпратил телеграма до императора, в която краските били сгъстени: “В столицата цари анархия. Правителството е парализирано. Изцяло е разстроена системата на транспорта за снабдяване с продоволствия. Общественото недоволство расте. По улиците се чува безредна стрелба. Войсковите части стрелят една по друга. Нужно е веднага да се намери лице, ползващо се с доверие в страната, което да състави ново правителство.” Председателят на Думата изпратил още една телеграма - на началник-щаба на Върховното главнокомандване генерал Михаил Алексеев, в която обявил, че “необходимият и единствено възможен изход от съществуващото положение е призоваването на лице, на което цялата страна вярва, и на което да бъде възложено да състави правителство, ползващо се с доверието на цялото население”.

27 февруари (12 март)понеделник

Заповедта за стрелба срещу демонстрантите породила недоволство сред войниците и започнало брожение в много части на столичния гарнизон, и най-вече в запасните батальони на лейбгвардейските полкове. На сутринта въстанали от учебния отряд на лейбгвардията на Волинския полк. “Интересното е, че през 1905-1907 г. този полк имал репутацията на един от най-консервативните гвардейски полкове: жестоката разправа с участниците в безредиците тогава донесла на волинци репутацията на черносотници - отбелязва историкът Олег Айрапетов. - Сега обаче вълненията започнали в неговия учебен отряд, който само преди ден няколко пъти обстрелвал демонстрантите. Явно войниците и унтерофицерите били недоволни от ролята, която трябвало да играят по улиците на Петроград. Щабс-капитан Лашкевич, който изградил учебния отряд в полка на казармата, още с идването си поздравил войниците. Отговор не последвал. Не отвърнали на командирския поздрав дори деснофланговите унтерофицери. Лашкевич слязъл по стълбата и излязъл на плаца, упътил се към канцеларията на полка. Внезапно от прозореца на учебния отряд се чул изстрел - офицерът бил убит на място. След всичко това войниците просто нямали избор. Те се въоръжили и излезли на улицата, увличайки след себе си и други.”

Волинците тръгнали към казармите на Преображенския и Литовския полкове. Скоро към тях започнали да се присъединяват демонстранти, войници от други части на гарнизона, включително и 6-и запасен сапьорски батальон. Движението набъбвало като снежна топка. Полицейските участъци по пътя били разпердушинени, тълпата стигнала до следствения изолатор “Кръстовете” ****, нахлула вътре и освободила затворниците - и политически, и криминални. После всички тръгнали към Таврическия дворец. В него, още от 11 часа сутринта, били събрани депутатите на разпусната от предишната вечер Дума.

Кадетският лидер Павел Милюков си спомня този ден: “От вечерта членовете на сеньор-конвента знаеха, че е получен указ за спиране на заседанията на Държавната Дума. /.../ Заседанието протече както бе планирано: указът е прочетен при пълното мълчание на депутатите и единични подвиквания на тези от дясно. /.../ А по-нататък? Не биваше да се разотиват мълчаливо и след мълчаливото заседание! Членовете на Думата, без никакви предварителни уговорки, се упътиха към съседната полуовална зала. Това не бе събрание на Думата, току-що закрита всъщност, нито пък заседание на някаква комисия. Това бе частно заседание на членовете на Думата”.

Дебатите били яростни. Чули се всякакви предложения, включително депутатите да не се разотиват и да обявят учредително събрание на Думата. В крайна сметка решили да изберат Временен комитет на Държавната Дума за “въдворяване на ред в г. Петроград и за връзка с учреждения и граждани.” Както признава Милюков, това решение отчасти предопределило състава на Временното правителство.

В 13,15 часа военният министър Михаил Беляев на свой ред известил Щаба с телеграма: “Започналите вълнения рано сутринта в няколко войскови части са потушени твърдо и енергично от останалите верни на своя дълг роти и батальони. Засега все още не сме потушили бунта, но съм твърдо убеден в настъпването на спокойствие съвсем скоро, в името на което се предприемат безпощадни мерки. Властите запазват пълно спокойствие”.

Беляев явно възприемал желаното за действително и всъщност дезинформирал императора. Василий Шчулгин, депутат от Четвъртата Държавна Дума, по-късно писал следното за този ден: “Работата е там, че в целия този огромен град не можеха да се намерят и няколко стотин души, които да съчувстват на властта... И дори не е само това... Просто самата власт не проявявала съчувствие към себе си... /.../ Класата на бившите властници си отиваше... Никой от тях не бе способен да удари с юмрук по масата... Къде ли отиде знаменитото Столипиново “няма да ме уплашите”?”

Но и Беляев не бил способен на това. в 19,22 ч той съобщил в Щаба, че “военният метеж” с неговите “не особено много останали верни на властта части засега не може да бъде потушен”, и помолил спешно да се изпратят в столицата “надеждни части, и то достатъчно на брой, за едновременни действия в различните райони на града”.

В същото време, когато в Думата се водело частното съвещание на група депутати, за да се създаде органът на новата власт, в Таврическия дворец, някъде около 14 ч, влезли освободените от “Кръстовете” социалисти и присъединилите се към тях войници и работници. Николай Суханов, извънфракционен социалдемократ, по-късно свидетелства: В двореца наистина се събираха все повече и повече войници. Те се скупчваха на групички, плъзваха по залите като овце без пастир, и изпълваха цялото пространство. Пастири нямаше.” Едновременно с това “в двореца се стичаха огромен брой петербургски дейци от различни области, рангове, калибър и специалност”, сред които и бол претенденти за “пастири”. Инициативната група, начело с меншевика Николай Чхеидзе, обявила създаването на Временен изпълнителен комитет на Петроградския съвет на работническите депутати (Петросъвет). Изпълкомът се обърнал към работниците с призив да изберат незабавно депутати за Петросъвета - по един на хиляда души. Прието било и предложението на болшевика Вячеслав Молотов да се обърнат към столичния гарнизон, за да изпрати в Петросъвета свои представители - по един за рота.

В 16 ч В Мариинския дворец започнало заседание - оказало се и последното, - на Съвета на министрите на Руската империя.

А в 21 ч извънфракционният социалдемократ Николай Соколов открил първото заседание на Петроградския съвет на работническите депутати, в който влизали и представители на социалистическите партии, на профсъюзите, а също и безпартийни работници и войници. На общото събрание бил избран Изпълком на Петросъвета, оглавяван от Чхеидзе. Самият той, както и неговият заместник в Думата от фракцията на трудещите се - Александър Керенски, все още били в състава на Временния комитет на Държавната Дума.”

Така в един и същи ден зад стените на Таврическия дворец се появили два органа на властта, а отношенията между тях тепърва трябвало да се уточняват. Александър Шляпников, тогава член на болшевишкото Руско бюро на ЦК на РСДРП, си спомня: “Още от първия ден, когато войските и Съветът на работническите депутати заеха Таврическия дворец, започна и териториалното разделение на сградата и на помещенията на бившата Държавна Дума. Едната половина на двореца, вдясно на входа, включваща бюфет, Екатерининската зала и стаите от двете страни на Голямата зала за заседания, зае Изпълнителният комитет на Съвета, неговите органи и партийните му организации. Лявата част на Таврическия дворец, библиотеката, кабинетите на председателя и на други служби на Държавната Дума, минаха под разпореждането на Временния комитет”.

На същия ден

в 12,40 ч, Михаил Родзянко телеграфирал в Щаба: “заседанията на Държавната Дума, според указите на Ваше величество, са спрени до април. Отстранена е последната опора на реда. Правителството е безсилно да потуши безредиците. Няма надежда и във войските от гарнизона. Запасните батальони на гвардейските полкове се разбунтуваха. Убити са офицери. Заедно с тълпата и народното движение войските се насочиха към Министерството на вътрешните работи и към Държавната Дума. Започна гражданска война, която се разгаря. Заповядайте незабавно да се избере нова власт на основата, която Ви доложих във вчерашната ми телеграма. Заповядайте отмяна на Вашия височайши указ и отново да бъде свикана законодателната палата. Обявете тези мерки на мига с Вашия височайши манифест. Государю, не се бавете. Ако движението се прехвърли и в армията, немецът ще възтържествува и крушението на Русия, а с нея и на династията, - е неизбежно. От името на цяла Русия моля Ваше величество за изпълнение на описаното.

Настъпи часът, който ще реши Вашата съдба и тази на родината. Утре може да бъде късно”.

Същевременно, около 20 ч, в Мариинския дворец пристигнали великият княз Михаил Александрович и Михаил Родзянко, който заедно с Голицин взел да уговаря по-малкия брат на императора да се обяви за регент и да назначи за министър-председател княз Георгий Лвов. Михаил Александрович отказал, поискал също и да бъде известен Щаба за този разговор. Той се свързал по прекия телефон с генерал Алексеев и помолил да доложи на Николай Втори, че вижда единствения изход от сложното положение в създаване на “министерство на отговорността”, начело с Георгий Лвов. Докато Алексеев докладвал на императора, великият княз очаквал на телефона отговора. Генерал Александър Лукомски, квартирмейстер на Щаба, свидетелства, че “государят изслуша всичко и каза на началник-щаба да предаде на великия княз, че государят му благодари за съвета, но сам знае как да постъпи”.

Казвайки това, Николай Втори едва ли е бил информиран, че в същия ден е арестуван председателят на Държавния съвет Иван Шчегловитов, че е убит началникът на Петроградското губернско жандармерийско управление Иван Волков, че е разграбено и опожарено зданието на Охранката и че императорският щандарт е свален от Зимния дворец.

В нощта срещу 28 февруари Временният комитет на Държавната Дума изработил възвание Към населението на Русия”, в което се казвало: “в тежките условия на вътрешна разруха, предизвикана от мерките на старото правителство, бе принуден да вземе в свои ръце възстановяването на държавния и обществения ред”.

На 27 февруари рухнала старата власт в столицата и се очертали контурите на новата. По-нататъшният развой на събитията и техният изход до голяма степен зависели от Николай Втори, който вече изгубил Петроград, но не и цяла Русия.

 

Подготвил Олег НАЗАРОВ, доктор на историческите науки

следва

* Выборгская сторона; историческата част на град Санкт Петербург, разположена на десния бряг на река Нева и голяма Невка. В първите години от съществуването на Петербург Нева разделяла територията на Карелска (наричали я също Финска или Шведска), на десния бряг, и Ингерманландска - на левия бряг. Имало още една страна – Канцевска, това била територията при устието на река Охта, мястото, където бил разположен някогашният шведски град Ниена, наричан от руснаците Канци. Много по-късно Ингерманландската част била наречена Адмиралтейска, а Карелската – Виборгска, като названието идва по името на стария път към Виборг. През май 1718 г. островите и районите станали първите официални административни единици, когато във връзка с учредяването на полицията градът бил разделен на пет части: Петербургска, Адмиралтейска, Московска, Виборгска и Василевский остров. След още двайсет години при новото разделение Виборгският район административно влязъл в Петербургския, а след реформата в градското управление от 1782 г. Виборг станал самостоятелен.
** Мариинският дворец е един от трите т. нар. политически дворци в Петербург, важна част от архитектурния ансамбъл Исакиевски площад, другите два са Зимният дворец и Таврическият дворец, станали център на събитията от 1917 г. (в случая Февруарската революция в Русия от 1917 г.) и “перестройката” от 1991 г.
*** Пуд - стара руска мярка за тежина = 40 фунта, или 16,381 кг
**** “Кресты” - следствен изолатор в Петербург, един от известните и големи затвори в Русия. Официалното му название е Федерално съдебно учреждение “Следственный изолятор № 1”