КОЙ ПЛАТИ ЗА БЛАГОДЕНСТВИЕТО НА ЗАПАДА?

Александър ТЮРИН
Печат

Индийска перла в британската корона

Напоследък образът на Запада като приносител на „свобода и демокрация” някак помръкна за всички, с изключение на онези, които са клиничен случай на демофренията (демократична шизофрения – бел. ред.). Каква „свобода” моля, ако разчита на чистата лъжа, на съвършено тоталитарната принуда, и каква „демокрация”, под чиято маска се организират масови убийства на онези, които гласуват не така, както искат „демократите”. (Най-свежите примери са свободните лъжи за химическите бомби на Асад или пък прецизното умълчаване за убийството на жители на Донбас от укронацистите.)

Но западноцентристите винаги имат в запас убийствения аргумент – „А вие какво предпочитате, живот като на Запад или като в Северна Корея?”. И още по-простичкото – „Ами нали и ти имаш айфон, и то американски!”

На такъв можеш да му кажеш следното – ами ти използваш ли букви и цифри, но те не са дошли от Запада, а пък айфонът, какъквто всъщност нямам, е направен в Азия. И друго, неголямата КНДР праща спътници в Космоса, което не е дадено на огромния брой страни от Третия свят, където господстват западните корпорации. Можем да си представим какво ще постигне КНДР, ако не я натискат със санкции и изолация, ако не беше част от социалистическия свят и не участваше в социалистическото разделение на труда. И всъщност бих предпочел КНДР да ми даде жителство, а не демократизираните и либерализирани Хаити и Конго.

 

Но нека да бръкнем по-надълбоко.

Никой не отрича, че Западът създаде технологии и много други неща. Но технологичното господство на Запада е инструмент, също както и финансовото. Един процент от световното население, което живее на Запад, владее половината от световното богатство; притежаваното от 62-мата най-богати западни резиденти се равнява на съвкупното богатство на 3,6 млрд. души най-бедно население на Земята.* Подобна пирамида на имуществено неравенство (едновременно и неравенство на възможностите), подобна социална несправедливост, планетата Земя не познава нито от епохата на феодализма, нито от времената на древните източни деспотства.

Не е никаква тайна, че технологичното, финансовото, информационното и военното могъщество на Запада са тясно свързани помежду си и са съвкупен инструмент на една и съща система за запазване на западното господство.

Вярно, Западът наистина произвежда сложни и високо технологични продукти, но прави всичко така, че не-Западът да не може сам да си ги създаде, целенасочено поддържа изостаналостта, суровинния или нискотехнологичен характер на незападните икономики.

В продължение на векове Западът първо налага военно и политическо господство в една или друга страна, после унищожава собствената й система на управление и я заменя с колониална администрация, унищожава езика и културата й и често разчленява и самата държава. Най-напред Западът разрушава най-добре развитите производителни сили, вътрешния пазар, традиционния стокообмен, общинската и дребната селска собственост.

Така се случва в Ирландия, първата английска колония

в колониална Индия, в Латинска Америка след “освобождението” от испанско иго, в Китай след Опумните войни, в колониална Африка, а наскоро и в постсъветското пространство, в Югославия, Ирак, Либия, Сирия и другаде.

Да, наистина Западът създаде множество технологии, които ползваме всички, и които обикновено ни се налагат като модни и “много яки”, но всъщност това са инструменти за контрол и промиване на мозъци. Твърде често, включително и в областта на фармацевтиката, западните продукти са под защитата на патенти и всички са длъжни да ги купуват независимо от цената.

Впрочем, има доста технологии, които не само че не са западни, но и съставляват основите на човешката цивилизация. Колелото, одомашняването на животните, културните растения, керамиката, обработката на металите, писмеността, числата, десетичната и шейсетичната система (на шумерите), компасът, хартията, печатната технология, барутът и много-много други. Пазарът и банковото дело не се родиха на Запад; Западът не стана пионер в усвояването на Космоса и приложението на атомната енергия за мирни цели - и днес е ясно, че Западът не разполага с пилотирана космонавтика, със свръхзвукови летателни апарати, с граждански кораби с атомен двигател, нито с промишлени реактори за свръхбързи неутрони (това именно притежава Русия). Нито една западна страна не стана пример за бърз промишлен и икономически ръст благодарение на собствените си ресурси.

А сега да отидем в 18 век

Около 60 % от световното промишлено производство бе осигурено от Китай и Индия.

Най-развитата западна държава по това време е Англия и е несравнима с тях (четири пети от метала, използван в Англия, се внася от Швеция и Русия). Англия е претоварена с дългове, обикновените хора са смазани от тежка експлоатация, селяните са прогонени от земите си, лишени са от собствени средства за производство и средства за съществуване. Законът “за заселването”, кървавото “законодателство срещу скитниците” принуждават нищите да работят за жълти стотинки при първия срещнат капиталист - те фактически са обречени на пролетарско робство. Ако на някой му хрумне да търси по-добро заплащане другаде, над него увисва заплахата да бъде обвинен в скитничество, следват изтезания като продължително бичуване (“докато тялото му не се облее изобилно в кръв”), затвор в изправителен дом, където го очаква бич и робски труд от утрин до здрач, каторга и дори смъртна присъда (1). Поради нищетата хората продавали сами себе си в натурално робство по американските плантации, където впрочем ги пращала и безмилостната съдебна система.

Англия е бедна въпреки богатите си въглищни залежи,

толкова необходими за началото на индустриализацията, които се намирали в централната част на страната; в много райони каменовъглените и железнорудните находища почти се припокривали.(2) Англия е бедна въпреки географските си предимства; всички важни точки са разположени на не повече от 70 мили от крайбрежието на незамръзващи морета (а пък разходите за превозване на стоки по море са десетки пъти по-ниски от сухопътните превози, което е от огромно значение за ръста на печалбите и скоростта на капиталовите обороти, изгодно е за износ на готови изделия и за внос на допълнителни обеми суловина). Англия е бедна и днес за девет десети от своето население въпреки двувековната свръхдоходоносна търговия с роби (най-масова била в “атлантическия триъгълник”), въпреки плантациите с роби в американските колонии и жестоката колонизация на Ирландия, съпроводена от земеделска експроприация, изтребление и депортация на коренните жители. Все още няма английска продукция, която да е сравнима с китайската и индийската нито по количество, нито по качество, нито по разнообразие.

И ето че в 1757 г. Англия, благодарение на феодалните разпри, завладява индийската държава Бенгалия и започва да завоюва останалата част от Индустан (в превод - Земя на река Инд). След завоюването на Индия, платено на практика от местните феодални управляващи, започва колосално разграбване на целия субконтинент. Отначало директно, отблъскващо нагло, а после чрез т. нар. пресушаване (drain), т.е. изсмукване на жизнените сокове. Експлоатация чрез средствата на фискалната и митническата система, чрез системата на земевладение, търговските монополи, нееквивалентния търговски обмен, финансиране на войните, водени от Англия, включително и завоюването на самия Индустан и т.н.

Индия заплаща първите десетилетия на английското господство с нечуван глад, умира една трета от населението на Бенгалия, 10 млн. души. (3) За същия период от Индия са изнесени богатства на стойност един милиард тогавашни фунта стерлинги. (4) (С един фунт стерлинг тогава можело да се живее съвсем добре цял месец!) Промишленият скок в Англия започва едва след този невъобразим грабеж. Възниква набор от технологии за началото на машинното производство, изобретена е предачната машина, механичният тъкачен стан, внедрява се парната машина. И в английската индустрия започва прилив на капитали, идват инвестиции и кредити, позволяващи нововъведения, появяват се нови и просторни пазари, на които се печели от масови еднотипни стоки.

През следващите 200 години английският капитализъм продължава да изсмуква средства от Индия, кръвожадно разорявайки обществените системи за иригация и мелиорация в собствените си колонии, не особено печелившите за износ селскостопански продукти и занаятчийските изделия. Сега вече тях ги душат с евтината продукция на фабричното английско производство като например тъкачеството (“полетата на Бенгалия са побелели от костите на тъкачите”), или директно са под забрана като например корабостроенето (а пък в началото на 19 век индийските кораби подсигурявали половината от английския стокооборот).

Изсмукването” на Индия не престанало и за ден, дори когато населението било доведено до масов глад. Английският изследовател Дигби оценява размера на изсушаването” на Индия за времето от 1834 до 1899 г. на 6,1 млрд. фунта стерлинги, което приравнено към днешните пари е около 7 трилиона долара. (5) (За сравнение - Германия взема от Франция след войната от 1870-1871 г. контрибуция в размер на 200 млн. фунта стерлинги - най-голямата в съвременната история, която подсигурила разцвета на германската промишленост.)

Броят на епидемиите от глад и площта, която обхващали, не намалял с изграждането на железопътен транспорт и с “техническия прогрес” в колониална Индия, а обратно - нараснал, и особено от 60-те години на 19 век. Век и половина след установяването на английско господство в Индия, за времето от 1876 до 1900 г., 26 милиона души измират от глад. Само от 1899 до 1900 г. това са 19 милиона човешки същества. За същия период, според изследователя Дигби, “във всяка минута от денонощието умират от глад по двама британски поданици”. (6) Общите демографски загуби на Индия почти два пъти надхвърлят тази цифра, защото неизменният спътник на глада били епидемиите, които довършвали изтощените хора, както и умъртвяването на новородените, защото нямало кой да ги откърми.

В началото на 20 век средната продължителност на живота на индусите била 23 години, почти два пъти по-малко отколкото в метрополията.

Руският специалист по Изтока А. Снесарев (Андрей Евгениевич) прави следните изводи: “1. За времето на британско владичество гладът се завръща все по-често, а размерите са ужасяващи и всеобхватни. 2. От времената, когато цяла Индия пада под властта на британците се наблюдава рязък преход към все по-зачестяващ глад и с нарастваща интензивност.”

Основните причини за гладните епидемии

са, че в селата няма запаси от зърно; запасите от ценности под формата на скъпоценни метали и други подобни практически изчезват у населението; древните вековни занаяти и дейности на народа по суша и по море практически са погубени; всички печалби от търговията отиват в Англия; плантациите за износ на продукти (чай, кафе, индиго, корк) са собственост на чужденци, и печалбите са за тях; повечето професии и търговията се експлоатират от чужденци в ущърб на туземците; чуждестранният (английски) капитал е само средство за изпомпване на средства вън от страната; икономическият дренаж, който извежда милиарди вън от Индия, лишава страната от натрупване на национален капитал и всички други ползи, свързани с него.

Впрочем, последния път масовият глад в Индия се развихри под завесата на английското владичество - през 1942-1943 г., 5,5 милиона души бяха отнесени от него, и на първо място - Бенгалия... (7)

Дали Индия се приобщи към западния начин на живот? Безусловно. И то като евтин и дори понякога безплатен ресурс. Имаше ли хора измежду туземното индийско население, които спечелиха от това “приобщаване”? Безусловно. В Индия, с нейното огромно население и територия, винаги е имало не повече от 80 хиляди англичани - чиновници, военни, търговци. (Ако климатът на Индия бе по-подходящ за англичаните, и нея щяха да я обявят за подходяща за преселническа колонизация, така че индусите щяха да имат съдбата на американските индианци и австралийските аборигени, изтребени в 90 %.) Основната работа по изсмукване на соковете на собствената си страна, по разоряването на собственото си население, изпълняваха

туземните компрадори,

земевладелците-заминдари (феодално наследствена система за притежаване на земя в британска Индия, б.р.), лихварите (като посредници и подизпълнители, б.р.), военните наемници - сипаи. (Аналогията с черна Африка от времената на процъфтяващата търговия с роби е директна, тъй като местните феодални князчета продават на западните роботърговци своите съплеменници срещу ром, герданчета, шапки, огледалца и други блага на западния начин на живот”. В резултат обширни територии са доведени до запустение и обезлюдяване.) Така че прислугата на английските колонизатори дума не обелвала срещу английската пропаганда, че индусите били лениви, порочни, нискоразвити, склонни към робство като народ, и затова се нуждаят от

възхитителното английско управление

Ето така англичаните клеймосаха като ленив и нискоразвит народа, чиито постижения в математиката изпреварвиха с 1500 години онова, което бе достигнато в Европа; народ, който създаде шедьоври на изкуството и литературата 2500 години преди те да станат достъпни за англичаните; народ, който създаде държава, загрижена за благополучието на всички свои поданици, и то 2000 години преди появата на “социалната държава” в Европа.

Английският вицекрал на Индия лорд Кързън без никакво стеснение нарече всички индуси “лъжци”, въпреки че именно английските успехи разчитаха на лъжа и коварство. Достатъчно е да си спомним как по време на сипайското въстание англичаните помолили махараджа Гвалиор да ги пусне за малко в крепостта, и той се съгласил. И англичаните така и не напуснали крепостта. Махараджата мистериозно умрял, а английските джентълмени-офицери изгребали всичките му скъпоценности и нарамили цялата хазна, иначе само златните рупии се равнявали на 15 милиарда днешни долара. Обяснението към наследника на махараджата било, че вземат това като възнаграждение за “охраната на владенията”. (8)

Добротворните” англичани провели и сегрегация спрямо индусите, та дори и раджите, така че - отделни вагони, отделни столови за хранене...

Английският чиновник или военен можел във всеки един момент да пребие до смърт слугата индус, понеже не проявява загриженост. (9)

Истинска чуденка бе идеята фикс на английския елит през целия 19 и началото на 20 век, че видите ли, руснаците планирали да отнемат източника на вампирското им благополучие Индия. Дори помощта на Русия за балканските славяни и християните в Предна Азия с цел освобождаването им от османско иго било смятано за поредния хитър руски ход да се проникне в Индия. Затова Англия  поощрявала и подкрепяла турските зверства спрямо балканските славяни и арменците. На тази почва постоянно се раздухвала антируската истерия и се фабрикували русофобски митове не само демонизиращи Русия, но и прославящи “британската свобода”. Руската интелигенция и либералите около властта внимателно се прислушвали в тези митове и неотклонно водели Русия към периферийния капитализъм, превръщайки я лека-полека в аналог на нова Индия за западния капитал. И заедно нанасяли удари в гърба на страната си във всички войни, които Русия водила срещу западните хищници.

Либералният елит господствал пълновластно още от 60-те години на 19 век в руската информационна среда. Затова и почти всичко писано в Русия за английското управление в колониите, и в частност в Индия, било сладкогласно и ласкателно спрямо англичаните, които разнесли “британските свободи” по цял свят. Подтекстът бил, че не би било лошо и Русия окончателно да премине под благодетелното управление на Запада.

В своята борба за освобождение на Индия Махатма Ганди разчитал не само на сварадж (независимо от други страни и външни сили управление, вероятно точният превод е “самодържавие”, б.р.), но и на свадеши (домашно национално производство, точният превод е “самостоятелна направа или изработка”, б.р.), разчитал на бойкот на западните стоки, на отказ от западния начин на живот и дори от западното облекло. И той победи. Разбира се, като се отчете факта, че сталинският СССР вече не би допуснал кърваво потушаване на индийското национално-освободително движение, както бе през 1858 г. или 1919 г. Всъщност сред индусите е популярна легендата, че избавлението от английското иго ще дойде тъкмо от Севера.

Днес Западът лека-полека губи статуквото си на индустриален и технологичен лидер. (Индия заема вече трето място по обем промишлено производство и все повече изпреварва Англия, а пък Китай е на първо място.) Впоследствие Западът ще изгуби и своето финансово господство над света, както и военно-политическото, и технологичното; рано или късно ще забуксува и машината му за промиване на мозъци. Не бива да позволяваме Западът да повлече и Русия в задънената улица, или пък руските либерални елити да забавят упадъка на Запада, подхранвайки го с ресурсите на руската цивилизация.

Завтра.ру10.09. 2017 г.

Превод Илияна Велева

Бележки:

* www.oxfamamerica.org/press/62-people-own-same-wealth-as-half-the-world

 

1. Семенов, В.Ф. Пауперизм в Англии XVI века и законодательство Тюдоров. В сб. Средние века. Выпуск  IV. М.,1953.

2. Герман Леви. Английское народное хозяйство. Петроград, 1924.

3. Всемирная история. Период английского завоевания. М.-Мн., 2000, с. 310.

4. Adams B. The Law of Civilizations and Decay. An Essays on History. N.Y., 1898, p.305.

5. Снесарев А.Е. Индия как главный фактор в среднеазиатском вопросе. СПб.,1906. С. 60.

6. Снесарев. С. 114.

7. Гхош К.Ч. Голод в Бенгалии. М. 1951

8. Снесарев. С. 146.

9. Снесарев. С. 132.