"ДЖОКЕР" - ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА ГРЕШКА НА ХОЛИВУД

Александър ГОЧЕВ
Печат

Продължение от брой 5


Крайната цел на неолибералната идеология е нейните принципи и цели да бъдат отляти в закони, което  вече се осъществява най-усърдно. Много успешно днес е джендър законодателството реализирано в много западни страни  с най-екстремални последствия, граничещи с чист идиотизъм от гледна точка на, да кажем, Западната цивилизация отпреди 15-20 години. В САЩ, в семейство след развод, майката сменя пола на едно от близнаците чрез химическа кастрация и 12 съдебни заседатели застават на нейна страна. Бившият съпруг е заставен да се подложи на психиатрично (не психологично!) лечение, защото е бил против. Варварство и зверство под знамето на демокрация и либерализъм! Само да припомним: започва се с принципното положение за абсолютна свобода на индивида и се завършва с тотален диктат на самата държава за реализиране на... същата тази свобода.

В сравнение с религиятя, която учи микро-морал т.е. персонален морал и персонална трансформация, неолибералната секуларна религия проповядва макро-морал, който се проявява не чрез лично поведение, а чрез задължително участие в политически кампании и колективни действия за решаване на социални проблеми. Един въпрос към представители на по-старото поколение български граждани: "Да четете нещо познато и малко позабравено тука?"

Няма съмнение, че тази тенденция, за която Америка задава тон, започва да предизвиква сериозни  опасения и в самата Америка очертавайки разделителна линия по основни ценности. Това би трябвало да ни говори, че става дума за нещо много сериозно. Да ни накара поне малко да се  замислим дали да продължаваме с квадратното сектантско мислене от рода "На Запад е така и тука трябва да е така!", проповядвано от официалните медии, политици на власт и външно заплатени функционери на всички нива.

За националната идеология

Битката с познатата нам класическа цивилизация е жестока именно, защото последната няма намерение да се предава. Например, говори се за нова националистическа ос  на злото – Тръмп-Путин-Си Дзинпин-Ердоган с Националната държава като основна структура необходима за защитата на класическата цивилизация. "Крепостните стени" на тази структура имат следните компоненти: технология, икономически разтеж и национална идеология с основен цивилизационен принцип: “Нация без минало няма бъдеще“.

Хора от типа на Сорос знаят това много добре и, съответно, плащат колкото трябва, за да изчезне в небитието този срамен и абсолютно ретрограден феномен - националната държава. Заедно с нацията като уникална цивилизационна единица по изпитаната "саламена тактика": единица по единица, единица след единица, си заминава и класическата цивилизация.

Има два фундаментални въпроса свързани със здравословното съществуване на националната държава, поне що се отнася до обозримото бъдеще: "Какво трябва да се постигне, т.е. каква е целта?" и "Как да се реализира тази цел?"

Конкертен отговор на тези два въпроса, що се отнася до развитието на една държава в близкото бъдеще, така едно 20-30 години,  е т.нар. „Проект за бъдещето“, който автоматично дава и скелета на националната идеология за този период. Дали такъв един „Проект за бъдещето“, заедно с необходимите конкретни планове за неговата реализация, ще се нарече идеология  или не е чиста формалност? Тази формалност в някои случаи може да се окаже, че е проблем, особено ако наличието на национална идеологията е конституционно забранена. Този проблем може да се реши по два начина: фундаментален - като се промени конституцията (пример - Русия в момента) или постмодерен - използувайки вещо лингвистична еквилибристика в интерпретацията на съответните текстове в смисъл, че те не представляват идеология, по простата причина, че думата идеология не може да се намери никъде в тях.

Има и друга гледна точка, обаче, според която държава без идеология не е възможна по принцип. Даже в драстични случаи, когато е конституционно забранена, както  е в Русия поради аксиоматичното заключение, че щом е идеология тя може да е само комунистическа и никаква друга. След 1989 година ориентировката на общественото съзнание в бившия соц. Лагер, освен политически, се промени и икономически под лозунга  "Печалба на всяка цена!". В новото вече пазарно соц. общество, идеологически неявно, става въпрос за власт на хората, които са успели да се обогатят по какъвто и да е начин, над хората, които не са успели да направят това. На практика тази нова "пазарна" идеология на обществото  беше огласена от устата на самия Борис Елцин пределно кратко и ясно (точен цитат): "Обогатявайте се!". И обогатяването започна кой с каквото може и както може. Съвсем естествено стана и деградирането на идеята, че държавата, преди всичко, служи на народа. Чрез държавните служители, които преди всичко трябва да служат на хората - оттам и самото понятие "държавен служител".

Картинката в нашата скъпа родина е същата, по простата причина, че  не може да бъде никаква друга. След сравнително краткия и успешен период на разграбване на държавната собственост, главните приходи останаха само от държавния бюджет и от Европейския съюз – естествено, следствие от рухването на всеки що-годе по-голям държавен  бизнес. И двата споменати държавни финансови потока са контролирани и то изцяло от "служителите", които запретнаха ръкави "да се обогатяват", както и всички останали, следвайки първосигналния лозунг на Елцин. Няма място за учудване тук. Вие си мислите, че чиновниците ще стоят със скръстени ръце, в които няма никакъв друг инструмент за обогатяване освен лично повереното им бюро?

Знае се, че в едно капиталистическо общество "всичко си има цена", следователно, и  всяка административна държавна позиция. Оттук и перманентно нерешимия проблем за изкореняване на корупцията в държавния апарат, което изкореняване, най-естествено, е възложено пак на същия този апарат. Алтернативата "изкореняването" да се възлага на някоя друга външна структура само може да увеличи цената и то, най-вероятно, с  още по-мизерен краен резултат. Накратко, генът на неизкоренимата иманентна корупция на държавния апарат е замяната на морално-нравственото "служене на народа" с пазарното "служене преди всичко на себе си". А как иначе? След като висшата държавна идея е деградирала до нивото на един социален Дарвинизъм с лозунга "Обогатявай се!" Оттам и жестоката политическа борба за спечелване на изборите, след което спечелване започва смяната на "служители" - от зам.-министри надолу по иерархията, та до чистачките.

Идеята "да се служи", на държавата, на народа, според морално-нравствени принципи, е да се служи на цел по-висока от личните цели, поставяйки своите собствени интереси на заден план -  тази идея се изпарява мигновено във високотемпературната борба за обогатяване на всяка цена. Резултатът? Резултатът е формулиран от народа: "Направиха държава за себе си."

За най-голямо съжаление, това не е всичко.  Всички ценности при прехода се обърнаха с главата надолу. Доброто стана  слабост и глупост, служенето на родината - сертификат за идиотизъм. Парите станаха висша фундаментална ценност и критерий за успех.  Този нов фундамент корумпира не само ръцете, но и душите на хората. Тези, които направиха бързите пари формираха елитния ешелон на нацията. Хората, които бяха елита на нацията -  учени, инженери, професори, икономисти, висши военни, дейци на културата - станаха бедни и безправни. Загубата на това заварено от прехода поколение професионали автоматично предизвика криза с кадрите на следващия ешелон ("ученик" – има, "учител" - няма) и оттам  системните проблеми на икономиката. България започна да се формира като бизнес-проект, а не като държава, общество и цивилизация. Новата мантра "Европа ще реши всички наши проблеми" доведе допълнително до загуба на суверенитет и пристъпване на онази черта, зад която вече няма достойнство. Дотам се стига, естествено и автоматично, когато се разрушават нравствените ценности, които са от фундаментална важност за всяка държава. А загубата на национално достойнство води до следната очевидна диагноза за бъдещето на нацията: Всичко е загубено!

Остава само реакцията на някои индивиди, за които никой не знае как, защо  и откъде се появяват, макар и за кратко - крайно опасни и непредсказуеми, с бойния вик, например:  "За державу обидно!".

Друг ефект на пазарната икономика със стратегически последствия е преформулирането  на социалната позиция на образованието като пазарна услуга, което е една от главните причини за деградирането на високоморалната духовна позиция на учителя до комерсиална, с последствия подобни на описаните по-горе. За пример може да служат усилията на Съвета на ректорите да запазят чисто комерческия дух на подопечните им учебни формации (фабрики за дипломи!)  под знамето на удобно побългарена и умишлено криворазбрана автономност с един-единствен основен принцип: "Държавата има две задължения: първо - да дава пари и второ - да не задава никакви въпроси."

Идеология има винаги. Въпросът е каква да бъде тази идеология, за да се всели поне малко надежда за бъдещето на държавата, поне за едно-две поколения напред. С едно малко, но необходимо условие, което най-упорито се опитват да ни накарат да забравим:  „Нация без минало няма бъдеще“. Защото пренаписаното минало е вече друго минало, което може да се пренапише и пак, и пак. Докато изчезне напълно. Политически неолиберален фокус-бокус: днеска го има, утре го няма. За най-професионални консултации по този въпрос, за пренаписването,  препоръчваме господин Джордж Сорос. Ако той се окаже недостъпен поради заетост, опитайте нашето Министерство на образованието. А може и идеологически по-директно: Соросоид това е диагноза!

Горната картинка, ще кажете, не е типична за накои типични капиталистически държави с едва ли не вековен опит в пазарната икономика, за която икономика печалбата е решаващата. Не е зле да се поогледате какво става по широкия капиталистически свят. Като едно злободневно начало в тази насока пробвайте филма Joker на Холивуд.