ЗАД СЦЕНАРИЯ НА ПАНДЕМИЯТА КОВИД-19

Георги ВАЦОВ
Печат

Продължение от брой 17

 

Глобализацията преди „атака с взлом”, „умно сметище” и към „град на хълма”

 

ВТОРА ЧАСТ

Изключително явление е уникалното съвпадение на прогнозираните събития и факти в сценария на Фондация "Рокфелер" от 2010 г. с тяхното реално случване през 2020 г., каквато е пандемията Covid-19. Въпреки това,  Джудит Родин – президент на Фондация е уволнена през 2017 г., а Питър Щварц през 2013 г., след 40-годишна изключително плодотворна кариера, е принуден да закрие неправителствената си организация "Глобална Бизнес Мрежа". Би трябвало нещо сериозно да се е случило с реализацията и крайната оценка за сценариите, за да се стигне до този тежък финал!

За да си отговорим на този въпрос трябва да се върнем към програмната книжка "Сценарии за бъдещето на технологиите и международното  развитие" („Scenarios for the Future of Technology and International Development”), където са разработени

четирите сценария за бъдещето развитие на човечеството:

първият е назован   "Пълно блокиране!" („Lock Step”) – той представя  свят, в  който отделните държави осъществяват строг контрол на своите територии, подтискат гражданското общество и  не са в състояние да решават глобални въпроси;

вторият е: "Умните заедно!" („Clever Together”) – представен  е глобализиран свят, в който се реализират координирани и успешни стратегии за решаване на краткосрочни и глобални задачи;

третият е: "Атака с взлом!" („Hack Attack”) –  представен  е свят със слаба икономика и със слабо държавно управление, в който главна роля играят престъпните групировки и  притежателите на ноу-хау  в киберпространството;

четвъртият е: "Умно сметище" ("Smart Scramble")  –  представен е икономически депресиран свят, в който индивидите и социалните групи се развиват обособено, решавайки импровизирано купищата си житейски проблеми.

От началото на 2009 г. държавен секретар на САЩ е Хилари Клинтън, а президент е демократа Барак Обама. В Русия президент е  демократа Дмитрий Медведев. Глобалистите-демократи, либералите и социалистите от евроатлантическото пространство, "дълбоката държава" и прочее апологети на концепцията "Третия път" на Бил Клинтън,

се обединяват около сценарии за решителното настъпление на глобализацията по всички направления.

Технологиите вече са от  решаващо значение за  темпа и прогреса на развитието. На филантропията се възлага уникална  и много важна роля в този процес чрез фокусирането на техните усилия, капитал и внимание върху връзката на технологиите с международната общност, като по този начин те ще променят не само живота, но и самият контекст в обществото. На филантропите-олигарси се поръчва  идеологическото и финансовото обезпечаване  на проектите, а американската администрация се заема с политическото и силово осигуряване на приетите за изпълнение сценарии. След смъртоносната епидемия от птичи грип през 2009 г., авторите на сценариите, вероятно са  стигнали до извода, че подобно изпитание може да бъде мобилизиращ и генериращ подтик за населението само да се откаже от редица лични свободи и права в името на общата борба с голяма опасност. През 2012 г. администрацията на Обама прави опит да  реализира сценария "Пълно затваряне" чрез епидемията "Ебола", но мащаба на разпространението на вируса не съответства на заложените условия и критерии, поради което авторите и организаторите преминават към реализацията на паралелния сценарий "Умните заедно!", в който акцент се поставя на екологията – обединяването на средната класа и правителствата за борба с глобалното  изменение на климата. Постигнат е реален успех – подписано е

Парижкото споразумение относно изменението на климата

и е планираното  през  2017 г. да се подпише Международно споразумение за депониране на въглеродните емисии, което така и  не се осъществено. В областта на търговията са подписани Транс-Тихоокеанското партньорство (TPP), Споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ (TTIP) и  Споразумение за търговия и услуги (TISA).  В политическо отношение администрацията на Обама, реализирайки сценария,  свали  и организира ликвидирането на  Муамар Кадафи,  организира "арабската пролет" от Тунис до Египет, създаде  ИДИЛ в Ирак и Сирия и постигна рязко противопоставяне между Украйна на Русия чрез киевския Майдана.

След провалите с Асандж и Сноудън и изпуснатата възможността страните по света и техните ръководители да бъдат поставени под пълния контрол на "Big brather", по-нататъшното изпълнение на сценариите е било явно отложено, а организаторите Родин и Шварц са уволнени.

Според хипотезата на втория сценарий "Умните са заедно",  Китай ще бъде  признат за флагман на глобалното развитие и технологиите заради внедрената "Система на социалните рейтинги", която следва да бъде призната от международната общност за образцова  и достойна за подражание. Но когато тя се разпространи по целия свят, "неочаквано" ще се окаже, че  "цифровия концлагер" има сериозен страничен  дефект – разрастване на международната киберпрестъпност.

Това ще е прехода към  третия сценарий – "Атака с взлом", който предполага постепенно ерозиране на най-големия съвременен конкурент на САЩ – Китай чрез създаване на вътрешно-политически проблеми в Хонконг, в Уйгурския национален окръг, атаки по отношения спазването на правата на човека, напрежение и териториални спорове със съседите и, преди всичко, стимулиране на киберпрестъпност и разпространение на фалшифицирани стоки. Целта на глобалистите е Китай да се затвори към външния свят и да се съсредоточи върху справянето с  възникналото социално  неравенство.

Четвъртият сценарий "Умното сметище", който е предвиден като  заключителен практически завършва формирането  на Новия световен ред с обособяване  на две  планетарни общности – "Глобалният град "  и "Глобалното село".

Според сценария  "Глобалният град" се състои от няколкостотин  мегаполиса, преимуществено в западното полукълбо (по подобие на сега възникващото обединение на агломерации от източното и западно крайбрежие на САЩ), свързани помежду си с първокласни комуникации, които ще преминават  през заобикалящите гигантски  територии ("Глобалното село") на хаоса и изостаналостта.

"Селото" ще обслужва "Града" и ще бъде източник на всякакъв вид ресурси,

като "реда" в него ще  се поддържа в съответствие с концепцията за  "управление чрез хаос".

Представените още през 2010 г. от Фондация "Рокфелер" четири сценария, които силно се  различават помежду си, хвърлят обилна светлина върху перспективите и възможните проблеми  в развитието на човешката цивилизация вследствие на невероятните завоевания на четвъртата индустриална революция. Това, което прави днес с народите Covid-19 = "Пълно блокиране" е сценарий, папагалски изпълняван  от местните "наполеоновци", напомнящ ни, че в света все още има много ръководители на държави, политически лидери, финансови акули и филантропи-олигарси (Б. Гейтс, Дж. Сорос, О. Дерипаска и пр., в т.ч. и българските им аналози), които вече  не са алчни и  ненаситни  за максимални печалби от производство и търговия със стоки и услуги, както пишеше Маркс, а чрез налагането на  глобализацията се опитват да създадат модел на човешко  общество – "Град на хълма", в който устойчиво и завинаги да си гарантират водещо положение  в света, в националните и регионални образования и да "бетонират" колосалното си

лично влияние върху глобалните процеси.

В последното си ежегодно послание към Конгреса, произнесено на 24 януари 2000 г., отявленият и безскрупулен глобализатор Бил Клинтън обяви, че процесът на глобализация съответства на националните интереси на САЩ, с други думи казано, САЩ национализират останалия свят! Ни повече, ни по-малко! Ал Гор  като следващ президент следваше окончателно да глобализира света, под знамето на борбата срещу климатични промени. Обама да привлече цветнокожите, сексуалните и етнически малцинства, а  Хилари,  като президент, триумфално да завърши процеса! Да, ама не!

На изборите победи републиканеца Джордж Буш-младши, който след атентата в Ню-Йорк през септември 2001 г., в посланието си до Конгреса заяви: "Отиде си  времето, когато държавите  преотстъпваха суверенитета си  на наднационалните структури, дойде времето, когато трябва да си го върнем!". Това бе първият удар върху глобализацията.

Вторият бе в Доха, Катар, през 2001 г., когато болшинството държави, участващи в конференцията на СТО не приеха изменения в Устава на организацията, установяващи единни глобални критерии на СТО към всички членове по въпросите на продоволствената безопасност, енергийните тарифи и инвестициите при създаването на крупни национални сектори в производството.

Третият удар бе световната финансова криза 2008-2010 г., когато водещите развити държави, спасявайки частните корпорации и банки, осъществиха огромно държавно вмешателство в икономиката и банковото дело, забравили неолибералната мантра за "всесилието на пазара". И този мит рухва!

Четвъртият удар по еднополюсната глобализация бе подготвен с речта на Владимир Путин на Мюнхенската конференция по безопасност през 2007 г. Американската "дълбока държава", използвайки психически обременения Саакашвили, го тласна към военна авантюра – нападения и убийство на изпратените от ООН  руските миротворци на границата между Южна Осетия и Грузия. Руската армия се намеси, стигайки на 60 км от столицата Тблиси, а като резултат бяха създадени и признати от РФ две нови държави- Абхазия и Южна Осетия.

Петият  решителен удар по глобализацията бе нанесен по време на президентството на Барак Обама. Активността на Хилари Клинтън по целия свят за силово налагане на Новия световен ред с единствен  планетарен център на управление и ръководство доведе до изпълнението на

многомилиардния план за крайно противопостовяне между РФ и Украйна.

След метежа срещу законния президент Янукович, развихрилата се анархия и силово преследване на рускоезичното население на Украйна, се случи очакваното – народа  на автономна  република Крим, рускоезичното население на  Донецка и Луганска области, възползвайки се от международно приетото право на самоопределение на етническите народности, обявиха отделянето си от държавата Украйна, а Крим, след референдум, и завръщането си под юрисдикцията на Русия. Това предизвика бурна реакция и налагане на икономически и финансови санкции и ембарго на РФ и, съответно, контрасанкции върху САЩ и ЕС от страна на Русия. В резултат на тези действия, днес, шест години по-късно, РФ е напълно самодостатъчна по отношение на изхранване на населението си, притежава най-доброто въоръжение и боеспособна армия, създадоха се извън ЕС и САШ международни  организации като БРИКС и регионални  като ЕврАзЭС и ШОС. РФ променя Конституцията си от 1993 г., засилвайки социалната роля на държава и гарантиране правата и свободите на гражданите, излезе от договорите за избягване на двойното данъчно облагане с държави-офшорни зони, издига действието на  вътрешните си закони над това на международните, забранява на отговорния си управленски елит да притежава недвижимост в чужбина и да има чуждо гражданство. РФ създаде собствена платежна система, съвместима с разчетните центрове на страните от БРИКС. ЯНДЕКС и мейл.ру  създават собствени интернет-ресурси за комуникация, а социалната интернет мрежа "Вконтакте" е най-голямата на пространството на бившия Съветски съюз.

Шестият, най-чувствителен за глобалистите удар бе избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Само за няколко месеца той срина дълго подготвяните планове  за оплитане на света в глобализационната "мрежа", – излизайки от Парижкия договор по климата, от договорите TPP, TTIP  и  TISA, спиране финансирането на СЗО, атакуване ООН и ВТО.

Тръмп обяви "война" на "Вашингтонското блато" и "Дълбоката държава",

непрекъснато  атакува американските информационни гиганти, наричайки ги  "фабрики за "фейк-нюз". Изпълнявайки  девиза си "Да направим Америка отново велика!", 45-я президент на САЩ възприе протекционизма в икономиката като главен двигател на процеса за възвръщане американското производство на стоки и услуги в Съединените щати.

Седмият, по същество, финален акорд върху рухването на глобалистката мечта за еднолично господство на "избраните" сложи пандемията Covid-19. Планирана като сценарий за начало на крайната фаза, това планетарно бедствие оголи по безпрецедентен начин истината за коварните планове на "избраните и изключителните". И, както пише Антон Чехов: "Ако в началото на пиесата  пушката виси на стената, то в края тя задължително ще гръмне!", в нашия случай със сценарно заложената пандемия и  "Пълното затваряне" на света, на практика,  след десет години, в най-неподходящия момент за авторите, "бомбата-пандемвия" избухна, окончателно погребвайки бленувания Нов световен ред.

За нас, българите, вероятно, най-важното е да осъзнаем, че изминалите тридесет години български демократичен преход

нанесоха смъртоносни поражение на традиционните ни духовни ценности и вяра,

на националната ни идентичност и народопсихология, превръщайки поколения българи в първосигнални потребители на материални "фетиши", в безчувствени регистратори на човешката болка, загубили вроденото си чувство на  състрадание и съпричастност към слабите. Етическата система на неолибералния пазарен капитализъм във вариант "Глобален, еднополюсен световен ред", се базира на първосигналния човешки инстинкт за оцеляване, където силния "изяжда" слабия, което те наричат конкуренция!

 

А в действителност битка на унищожение за власт, пари и удоволствия по законите  на джунглата! Всеки е сам за себе си! Човек за човека е вълк! Изненадващо ли е, че американците, плащайки двойна цена,  прибраха от летище в Китай платените вече медицински предпазни средства, предназначени за Франция, която по това време беше крайно нуждаеща се от тях?! Или фактът, че в единния общ европейски дом, наречен Евросъюз, не се намери, кой да помогне на бедстваща Италия, та се наложи "врага" Русия и комунистическите Китай и Куба да спасяват изоставените от съюзниците  италианци! Или извиращата огромна човешката сила на доброто в думите  на Путин, когато казва: "За нас е важен животът на всеки човек, във всяка точка на страната!", докато Тръмп прагматично  заявява: "В следващите две седмици ще бъде тежко – ще умират много хора (както стана и на практика - б.а.), но към Великден трябва да отворим страната, защото от глад ще умрат два пъти повече!"  Умират възрастните, бездомните, цветнокожите, нямащите медицински застраховки и пари за лечение! Нищо лично! Само бизнес.

И още едно "пандемично" наблюдение! Висшите държавни чиновници и медицински шефове непрекъснато апелират към хората да си седят вкъщи, провокирайки и страхова невроза у населението, с едничката цел да избегнат катастрофалния сблъсък на пандемията с действителното състояние на българското здравеопазване! Заради неизпълнени законови изисквания и безхаберна неподготвеност на управляващите,

българите за броени седмици доброволно се лишиха от редица права и свободи.

Но не всички! Възрастните хора, убедени от предишната власт, че държавата се грижи за своите граждани, изпълняват указанията за самоизолация, докато младите, продукт на неолибералната свобода във всичко  и навсякъде, не желаят да се самоогриничават, нарушават правилата, подлагайки  на риск цялото общество! Къде са знанията и възпитанието, получавани в училището и университетите, къде е самодисциплината и патриотизма, формирани преди десетилетия  в БНА, къде е престижа и авторитета  на властта, изграждан  с умни и балансирани решения в защита на гражданите! Няма ги! Житейската философия на няколко поколения българи  днес се свежда до пари, самоизява и удоволствия!

През 1949 г., месеци след излизането на романа "1984", изключителният Джордж Оруел споделя в едно интервю: "...почти цялата английска левица приема руския режим като "социалистически", докато мълчаливо осъзнава, че неговият дух и практика са съвсем различни от всичко, което се разбира под "социализъм" в тази страна. Оттук възниква и един доста шизофреничен начин на мислене, при който думи като "демокрация" могат да имат две несъвместими значения". Най-ярко тази шизофрения в първите дни на българската демокрация се прояви в известна фраза на комуниста Петър Младенов: "По-добре е да дойдат танковете?" Какво ли би написал през "2020" Оруел, когато разбере, как в капиталистическа неолиберална и  пазарна България, отявления и новоизлюпен антикомунист и "демократ"  Б. Борисов заплашва собствения си народ  "с излизането по улиците на въоръжена с шмайзери армия" и му предрича, че ще гори в ада, ако не слуша! В "историческо" време СДС е коалиционен партньор, "шкембе-войводата", поради липса на млади защитници на Отечеството, вкарва в армията като новобранци стари "пушки-кремъклийки", а от екрана "бунтара" Кошлуков, изпълняващ поддържаща роля при диктатора, показва среден пръст на онемялата публика! Май, всичко  си е по-старому, господа демократи, но като гротеска!

Жална картинка! Театър на абсурда и "флашмод"  на пост-истината!

Някой тихо се провиква: "Да живее България!" Е, няма как да стане!