ВЕЛИКОТО И СВЕТЛО ДЕЛО НА СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Розалина ЕВДОКИМОВА
Печат

На 24 май, в Деня на славянската писменост и култура, за първи път перлата на Северния ледовит океан – Мурманск, организира телемост, в който участваха София, Минск, сръбският град Нови Сад. Събитието беше посветено на годишнината от славянския ход „Мурманск – Балканите“ - една уникална експедиция през 2018 г., време на която, участващите в нея писатели, журналисти, общественици и представители на властта в Мурманска област, посетиха няколко държави,включително и България. Особено вълнуваща беше срещата с тях в СБЖ.

Телемостът се излъчваше от Мурманската областна библиотека и в него участваха депутатите от областната дума Сергей Дубовой, Владимир Мишченко, Лариса Круглова, Виктор Сайгин, Михаил Антропов,министърът на културата на Мурманска област Олга Обухова, Мурманският и Мончегорски митрополит Митрофан.

„Тази среща е в памет за нашите писатели, хората на словото, за Виталий Маслов и цялата онази група край него, която откри за нас този празник“ – каза митрополитът.

Участниците в телемоста в София, Минск и Нови Сад станаха свидетели на едно знаково събитие. По време на излъчването на срещата Мурманската епархия и регионалното Министерство на културата подписаха споразумение за сътрудничество. А какво е празникът на славянската писменост и култура без отличени дали своя принос за духовното развитие? Това се случи отново в Мурманск, където от името на губернатора на Мурманска област с почетни грамоти бяха наградени участници в Славянския ход. Сред тях бе и колегата Иля Виноградов.

Изненадани останаха участниците в София, защото от името на губернатора на Мурманска област с почетни грамоти бяха удостоени Георги Йорданов, Калина Канева, Снежана Тодорова, Васил Попов, Илия Пехливанов, Олга Гурска и Розалина Евдокимова. с плакети на Мурманската Дума бяха отличени Георги Йорданов, Калина Канева и Илия Пехливанов.

В София, в Руския дом председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова представи участниците от българска страна. „По молба на Иля Виноградов, нашият уважаван колега и партньор, и кореспондент на ТАСС – каза Снежана Тодорова, - поканихме да участват в днешната среща Калина Канева, уважаван журналист, зам.-главният редактор на в. „Антени“ и съосновател и главен редактор на в. „За буквите – о писменех“ Илия Пехливанов, журналистът от в. „Дума“ Васил Попов, който придружаваше паметника през целия път от София до Мурманск и участва в откриването му. Тук е и нашата колежка Розалина Евдокимова, която отразява с талантливото си перо на сайта на СБЖ всичко, което се случва не само в България, но и в Русия, руските медии, и, разбира се, всичко, което се отнася до тази наша инициатива. Тук е нашата колежка от двуезичния вестник „Русия днес – Россия сегодня“ Олга Гурска и фотожурналистът Мари Къналян. С удоволствие искам да ви представя нашия уважаван колега и голям русофил Станка Шопова, която е председател на фондацията „Устойчиво развитие на България“. С нас също е аташето на посолството на РФ в България и добър приятел на България Надежда Воробьова и представителят на РКИЦ и Руския дом в София Коста Пеев, занимаващ се дълги години с проблемите на образованието. Гост също е и нашият голям приятел от Института за космически изследвания и зам.-председател на Дружеството на завършилите в ОНД и Русия „Найден Геров“ Пламен Ангелов, както и представители на Руския дом, които са и нашите домакини на срещата. Трябва да ви предам топлите думи на благодарност от името на Георги Йорданов, който по здравословни причини неможе да участва в телемоста.“

Снежана Тодорова сподели, че у нас в България не просто тачат и обичат този ден, но и от 1856 г., отбелязваме Деня на славянската писменост и култура, като празник в цялата страна и почитаме заслугите на създателите на глаголицата светите братя Кирил и Методий и на техните ученици, създали кирилицата.

„Особено ми е приятно, че в нашата среща участват не само известни ръководители и дейци на културата от Мурманск и Мурманска област, но сред участниците видях и уважавания професор Людмила Карпенко, д-р на филологическите науки,известен българист и голям приятел на България - каза Снежана Тодорова, - която ще отбележи днес с нас нашия празник.“

Снежана Тодорова изрази надеждата,че както през изминалите столетия сме били заедно, така ще бъде и в бъдеще, и че в това е, великата идея  в светлото дело на светите братя Кирил и Методий. Тя благодари също и за наградите, с които са отличени български дейци, което е радостно и същевременно неочаквано за всички участващи в срещата.

Видимо развълнувана, към приятелите в Мурманск се обърна и журналистката Калина Канева. Припомняйки девиза на героя от нашето освобождение генерал Скобелев: „Само невероятното може да бъде вероятно“, тя свърза по този начин спомените си за незабравимия Виталий Маслов.


„Целият му живот и всичко, което е направил са доказателство, че невероятното може да бъде вероятно – каза Калина Канева. - Кой да предположи, че един човек може да замисли и осъществи с много свои съидейници първия празник. Аз и Илия Пехливанов бяхме едни от първите, които научихме, че ще има северен прилив, както Илия наричаше случилото се в Мурманск – първият празник на нашите славянски общи Първоучители. Разбира се, бих искала сега да кажа много неща, но си мисля, че незабравимия Виталий Маслов щеше да бъде щастлив, че днес младите негови последователи работят в синхрон с ръководителите на града и областта, а паметникът, който стои повече от 30 години на брега на Северния ледовит океан е доказателство, че празникът на славянската писменост вече е традиция и този юбилей, а и този телемост, са доказателство, че невъзможното става възможно. Радвам се,че каузата на Маслов да съхрани нашето общо духовно и културно пространство ще бъде кауза на всички нас и бъдещите поколения.“

От града на люляците - Ловеч се включи и негово Високо Преосвещенство Гавраил, митрополит на Ловчанска епархия, който е присъствал на откриването на паметника. Освен за делото на равноапостолните братя Кирил и Методий той припомни за срещите си с известни творци на града. От Полски Тръмбеш също се включиха и споделиха, че все още помнят спомените от срещите си с участниците в Славянския ход „Мурманск – Балканите“. Кметът на града Георги Чакъров заяви,че славянската култура за всички нас е обща и припомни, че градът е участвал в мащабния проект - фестивалът „Вратата на Слънцето“.

От Сърбия в празничния телемост се включи и известният музикант Александър Кучич, който говори за обединяващата роля на славянската писменост. Според него всички славянски народи ни обединяват езика, културата, духовността. Осъдително е, че днес много от тях се нахвърлят върху Русия,смята той. А от Минск прозвучаха поздравления за празника от председателя на Съюза на писателите Анатолий Матвиенко.

Особено вълнуващо беше изказването на доктора на филологическите науки и професор в Самарския университет Людмила Карпенко, която говори под мотото "Самарското знаме като символ на славянска взаимност".

„Преди всичко изразявам поклон към скъпите жители на Мурманск – създатели на традиции за възраждането в Русия на празника на писмеността – каза проф. Карпенко. – В Русия някога празникът е дошъл от България и за първи път по решение на Синода е отбелязан още през 1863 г. във връзка с 1000-годишнината от създаването на славянската азбука от светите братя Кирил и Методий. Отбелязвали са го до Октомврийската революция, а през съветско време традицията е била прекъсната.“

Тя припомни,че през 1986 г. на честването на равноапостолните Кирил и Методий в Мурманск се е получил друг мащаб – бил е възроден Денят на славянската писменост и култура като държавен празник, чийто статут е утвърден през 1990 г.

„В Мурманск е възродена традиция, чието значение е велико, тъй като обединява поколенията и осигурява приемственост на културата“ – смята проф. Людмила Карпенко. Тя сподели, че през 2004 г. са организирали и отбелязали Общоруския празник на писмеността и културата и в Самара.

„И тъй като съм от Самара, ще кажа за връзката между Самарското знаме и този празник – каза Людмила Борисовна. – Виждаме при вас копието на Самарското знаме в залата, от която се излъчва телемоста, виждаме го и във всичките Мурмански ходове, виждаме изображението му и на първата страница на забележителния вестник на Илия Пехливанов „За буквите – о писменех“. Всичко в историята е свързано. И Самарското знаме по най-непосредствен начин е свързано с паметта за създателите на славянската писменост. На едната му страна е изобразен ликът на Божията майка Застъпница, направляваща Всевишния в защита на православния славянски свят. На другата страна на знамето в качеството им на светци, чието покровителство осенява армията, са изобразени братята Кирил и Методий. Знамето е като символ на правата вяра, на православните ценности, на зрънцата, които служат на Кирил за създаването на буквите. То с изобразените на него свети Кирил и Методий олицетворява и благодарността на Русия към България, откъдето в Русия е дошла писмеността. А Русия е връчила на България Самарското знаме, което става боен стяг и символ на освобождението на страната от турско робство.“

Тук ми се ще да допълня, че преди три години за първи път в историята на Северния полюс на него беше развято копие на една от светините на България - Самарското знаме. На най-северната точка на планетата знамето бе развято от капитана на атомния ледоразбивач "50 години победа" Олег Шчапин, на борда на който светинята достигна дотам, и от отговорния секретар на Мурманската областна обществена организация на Съюза на писателите на Русия Марина Чистоногова.

"За първи път в историята на Северния полюс се случва подобно събитие - да достигне до него копие на свята реликва, каквато е Самарското знаме, изработено в Мурманск", съобщиха за сайта на СБЖ от компанията ФГУП "Атомфлот". А свидетели на церемонията на полюса бяха 120 туристи от различни страни, пристигнали с кораба на ледения връх на планетата. „Радостни сме, че хора от Китай, Америка, Белгия, Германия вече знаят какво е Самарското знаме, какво е Освобождението на Балканите“ - сподели тогава Чистогонова.

Мурманск отбелязва също и юбилейните дати от 35-годишнината от първото честване на Деня на славянската писменост и култура в Мурманск и 30 години от тогава, когато 24 май стана официален държавен празник в Русия. От Мурманск припомниха великото дело на писателя Виталий Маслов всеотдайно работил и възродил след дълго прекъсване и забрава традиционните чествания на делото на Кирил и Методий.