ВИРТУАЛНАТА РЕАЛНОСТ

Александър ГОЧЕВ
Печат

Вирусната пандемия и „зелената” идеология като примери за нейното създаване


Най-напред няколко цитата от медиите, спасени от демократичната цензура:


•  „Създадената от пропагандата виртуална реалност е по-важна от самата реалност.”;

• „Днес борбата на пропагандата е с индивиди, които описват обективно самата реалност и не приемат виртуалната, официално  обявена за единствената реалност. За сравнение, в средните векове, обратно, борбата е била с индивиди (вещици), които създават виртуална реалност.”;

• „Нов американски критерий: демократична е тази държава, която се отказва от своята суверенност.”;

• „Едуард Сноуден: Ако публикуването на информация за престъпление се счита за престъпление, това означава, че ви управляват престъпници.”


А сега да потърсим отговора на въпроса:

На кого е необходим  феномена на  днешната  виртуална реалност?

Отговорът на този въпрос е на две нива: глобално и локално.

Глобалният аспект  се демонстрира най-вече от интернет-гигантите ("цифраджиите")  Google, Facebook, Microsoft, Amazon, които са и едната заинтересувана страна. Другата е на тези с още по-големите пари, които ги подкрепят и от своя страна „дизайнират”  глобалната политика за световно господство.

Локалният аспект може да се поясни с примера на която и да е държава, чието население може да се раздели на две групи:

народ и управляващ елит,

олицетворяващ т. нар. държавна власт.

Много често разрухата и разпадането на дадена държава са следствие от слаба власт, при която народът има възможността да реализира най-пълно своите желания за "справедливост", склонен е да осъществи   важни  държавни проблеми предимно с груба сила, без да се страхува от нищо. Причината е, че народът не е в състояние да осъзнае всички възможни последствия от такъв род силови действия. Решаването на неизбежно сложните вътрешни политически и икономически проблеми на собствената им държава, изисква  квалифицирана интелектуална среда, способна да осмисли същността на процесите в света и в конкретния социум, на основата на  адекватно разбиране и анализ на събитията.

Понятието "народни маси" не включва само хора с "обикновени" професии. Срещат се и генерали, и банкери, и министри, които мислят и оперират по подобен начин, особено когато те се опитват да анализират   по-комплицирани ситуации, в които са въвлечени няколко аспекта на държавното управление,  без да имат необходимата квалификация във всеки един от тях. Да не говорим за депутати и членове на законодателните органи, които от интелектуална гледна точка се явяват типични изразители на вижданията на народа.

Наличието  на Интернет  показа на народните маси, че  мислят приблизително еднакво политически и че, както винаги,  техните очаквания не съвпадат с политическите решения на властта.  Това води от една страна до процъфтяване на всякакъв род конспиративни теории, че дадената власт, например,  се командва тайно "отвън", а от друга  страна създава  увереността, че всички вътрешни и глобални проблеми могат да се решат много просто - на две-три ракии или водки. Аргументът е,  че "Всички наши приятели от Интернета  (няколко десетки хиляди),  са напълно съгласни с нас"!

Можем и да се надсмиваме над не особено промененото интелектуално ниво  на този информационно пренапомпан  електорат, ако не беше фактът, че народните маси оказват реално влияние на политиката на властващите, в разрез с тяхното собствено мнение. Този факт може да се игнорира от политиците само донякъде, след което се налага изгладнелият народ да бъде "нахранен" с така желаните "победи". Причината е проста: на първо място в политическата йерархия стои борбата за власт.!

Властта е система от взаимодействия и конкуренция на организирани групи, които не дължат никому нищо. с други думи, наивно е да се счита, че тяхната дейност се определя от… интересите на народа!

В перманентната конкурентна борба за власт, всяка група трябва да спазва определени правила в контролираната от нея политическа територия.  Всяко нарушаване на тези правила може да сложи край на съществуването й. За хората на властта това е тоталната катастрофа. На практика това означава, че всяка политическа групировка (партия), се нуждае от обществена подкрепа. Условията за тази подкрепа са строго специфични за всяка отделна партия. Всяко иманентно мнение на обществото, нарушаващо тези условия, се счита по принцип за „резултат от действията на конкуренцията” или, в най-добрия случай, се игнорира.

На тази основа е и необходимостта от политтехнолози, които да формулират идеите на групата  във форма разбираема за нейните избиратели: колкото по-умно и по-ловко е направено това, толкова по-голяма е и  поддръжката.

Накратко,  не може и дума да става за делегиране на власт - обществото няма право да се намесва в дейността на властните групировки. То може само да застава на страна на една или друга от тях. За илюстрация, в САЩ, обществото може да прави избор само  от това, което му се предлага: платформата на републиканците или  платформата на  демократите. Ако обществото не застава на страната на никоя от тези групировки, то става дума за сериозна обществена криза. Примерът с България в момента, е красноречив и нагледен.


(Следва)