С ДОБЛЕСТ И ЧЕСТ

Минчо МИНЧЕВ
Печат

Когато този брой бъде в рацете на читателя, всичко вече ще е отдавна ясно. Сега обаче, не е. В недея, 14.30 ч., 5 часа преди края на изборния ден, социологическите агенции се надпреварват в „димните завеси“, зад които, само Бог знае какви са истинските резултати. За съжаление, графикът на печатницата е неумолим. Пропуснем ли го, освен неустойката, ще трябва да оставим и седмицата без брой. А това нито е честно, нито някога сме си го позволявали. Можем само с късна дата да се самоупрекваме, че преди 32 години избрахме вторника за ден, в който „изгрява Зората“. И слава Богу! Оттогава на всяка първа страница стои неизменно нашият утвърждаващ българската надежда поздрав: „Зора е!“.

Кой да се сети тогава, че дойде ли ден като днешния, когато и на нашия Меричлерски институт по изучаване на бъдещето дори няма да му е ясно, дали „харвардците“ ще изпреварят ГЕРБ и дали генерал Радев ще победи още на първия тур! Това разбира се не е упрек към всеотдайните труженици в Института за изучаване на бъдещето. Напротив. Как да ги освободим от внушението на ясноликия президент Джо Байдън, който може и да подремва на разните там безполезни климатични конференции, но реч ли е за България, не забравя „харвардското слънце“ Кирчо Петков. И те се повлякоха подир народа. Или обратното, все тая.  Но иначе, тръгне ли човек по магистрала „Тракия“, да речем, няма как жив да не ожали Кирчо, който  виси като луканка по огромните билбордове, само по едничка ризка. Добре поне, че не е с къс ръкав! Нейсе, изглежда „дрескодът на Харвард“ го задължава по-иначе.

До него Асенчо Василев не ще да му е студено. Съвсем на главен счетоводител прилича: костюм, вратовръзка, само дето ръкавели не се виждат. Кокори се той на канадската Кирчова дързост да дърпа Наказателния кодекс за онзи член, дето може и да го изпрати при бай Ставри. Който, както се знае, е строг, но справедлив! Тези двамата обаче, няма какво да ги мислим. За тях отговаря Нейно Превъзходителство Херо Мустафа.

А иначе, Бойко може и да има право. Някак много целеустремено се пренасочи народната любов от Граждани за европейско развитие на България към четирите „П“. Не „кърджалийски“ и „тъпи“, но все пак П.П.П.П.!

Така или иначе вълчият вой към 13.30 ч. отекна вече до небесата. Харвардците дишат във врата на Бойко. И без далекоглед се вижда как наострят уши адресантите на статуквото; как се щурат тахтабите на конюнктурата; как увисват ченетата на „говорещи глави“, на самоотвержени ласкатели и ноторни безчестници.

Блатото оживя и се размириса.  Ти да видиш чудо! Крепостниците на корпоративния контингент поизправиха гребен; глутницата на каналиите се съветва с помръкналите конашки чорбаджии и чака нишан от Сарая. Черното войнство на лъжата и клеветата потрива потни длани!...

При ситуация като тази, старшината на ротата обикновено заключаваше: „Тя, мамата си е..ла, ами, здравей, наряд!“

Аскер приятел, който за съжаление стана инвентарен номер в кварталната кръчма, защото единствен от  блока има зелен сертификат, ми звъни преди час: „Следиш ли положението?“ – казва. „Следя го.“ – отговарям. „Следи го, следи го! – напътства ме той, - но ако не пиеш и не псуваш, значи нищо не си разбрал от ситуацията в страната.“

Как да я карам нататък?!

Ако Кирчо и Асенчо не се окажат голи куки за наивни шарани и ако за пореден път народът не бъде излъган, много ми се иска да изучат „по харвардски“, изтънко и издълбоко, рецептата за промяна, издиктувана от желязната Голда Меир – министър-председател на държавата Израел, от 1969 до 1974 г.

• Ако искате да построите държава, в която ще се завърнат вашите синове и дъщери, ако искате да построите държава, където хората ще напускат само по време на почивка, ако искате да изградите държава, която няма да се страхува за бъдещето, тогава просто направете две стъпки:

Първо: приравнете корупцията с държавна измяна, а корумпираните чиновници обявете за национални предатели.

Второ: направете професиите военен, учител и лекар да бъдат най-добре платени и най-уважавани в обществото.

И най-важното – работа, работа и работа! Защото никой освен вас няма да ви защити; никой освен вас няма да ви храни. И само вие имате нужда от вашата държава, никой друг.

Та думата ми е, че толерантност и двоен аршин в промяната, ако се състои, не бива да има. И макар че Достоевски беше казал, че „толерантността така ще нараства, че на интелигентните хора ще бъде забранено да мислят, за да не обидят идиотите“, аз все пак, подобно на Мартин Лутър Кинг, си имам една мечта.

Когато бащите на Конституцията на нашата Република я сътвориха, бях започнал вече да издавам този вестник. Бях млад тогава и нека си призная, наивен, защото вярвах, че след нея никога „не може да фалира банката на справедливостта“; и че никога „твърдата канара на братството“ няма да се окаже сапунен балон на конюнктурата и отчуждението. Вярвах че „долината на отчаянието“ няма да бъде все тъй неизбродна, че „правосъдието ще протече като вода през нея, а правдата като силен поток!“

Това беше преди 32 години. От пет години, обаче, се хващам да мисля, че само на крилете на свободата и справедливостта може да се вдигне за полет бойната машина на народната надежда за промяна, за нови простори на мечтата за пребъдване на България. Това е моята мечта и днес, а тези думи са за генерала на българската надежда за избавление – Румен Радев.

В своята нелека история България е имала много и различни генерали. Мнозина от тях са командвали „След мен, напред!“ И врагът е бил побеждаван. Други, на гроба на своите другари, са прострелвали слепоочието си, от безсилие пред мерзостта и запустението.

Обръщението на генерал Радев преди дни към нацията, резюлира и концентрира причините и основанията за неволите на днешния ден. Хрониката на последните 12 години е безпощадна и изобличаваща правда за истините, изречени от него. Генералът на честното слово с народа много пъти през тези пет години отпи от горчивата чаша на клеветата, но устоя и не измени на призванието си да бъде отрицател на престъпните политики, които закотвиха една пета от българите в гроба, а други две трети от тях – на дъното на отчаянието и мизерията. България има нужда от такъв генерал. Той не постигна малко през своя първи мандат като президент. Въпреки задружната канонада на статуквото затвърди своя образ на неустрашим войник на правдата и непревземаема твърд на съпротивата срещу политици и политики, които съсипват усилията и надеждите на народа ни за по-добри бъднини.

Победа, президенте!

Ако не още днес, то - след седмица!

С доблест и чест, каквато е великата българска войнска традиция!

Да живее Отечеството!